Да се загубиш в Мадрид.

Пристигнах в Мадрид  между полетите от родината до Сенегал и Гамбия.  Оставих багажа на съхранение на летището и се отправих към града. (За вариантите за предвижване може да прочетете тук)

Бях го посещавала вече преди много години. И реших първия ми ден да не търся нарочни забележителности. А просто да тръгна по широките му булеварди. И да се загубя в него. И каквото по пътя видя, да снимам. Това бе любимото ми занимание. Да се „изгубя“ в даден град. Достатъчно много точки на картата си бях отбелязала като ориентири, че си гарантирах лесното намиране. И тръгнах разточително из стария кралски град. И точно такъв бе Мадрид. Град, строен за крале. За кралските карети. Гарантирано бе приятното им пътуване с прекрасни гледки на всяка крачка. Височи и величествени сгради. Достойни за кралските очи.

Продължих по булеварда с царствените сгради на испанската столица.

И за ентусиасти като мен изградили местните управници пешеходна алея в центъра на огромната улица. За разходка из истинска гора създаваха усещане множеството дървета по пешеходните алеи.

А за да бъде удоволствието пълно, красяха ги достатъчно фонтани и различни скулптури. И използваха градските управници свободното от автомобили място за книжен пазар, или уютни и скътани между зеленината заведения.

И още много красота по улиците на Мадрид срещнах. Ходех между различните фонтани и ренесансови сради и си мислех колко ли красиво ще бъде ежедневието ми, ако просто за да отида до някъде, минавам покрай подобна красота. И дали жителите на Мадрид осъзнават великия си късмет просто да пребивават сред красотата на улиците на Мадрид?!

Не се уморявах да ходя по красивите улици на кралския град. С отправен поглед на високо. Към високите величествени здания. Вълшебно съчетание между ренесансови сгради и съвременни бил-бордове.

И както си ходех, до сити-то явно достигнах. Високи небостъргачи и правителствени сради.

И още градска красота поех.

Красиви бяха и обикновените улички с „обикновените“ жилищни сгради на Мадрид.

Свърнах от някъде по вътрешните улички. И продължаваше в тях ренесансовата красота.

Малко повече ходене ме отведе до не толкова централни улици. Попаднах в напълно нов район на Мадрид. Изцяло жилищен. Липсваха ренесансови сгради. Нови жилищни кооперации ги бяха заместили. И въпреки ежедневното си предназначение, също красота и наслада предлагаха те.

Алеи за пешеходци и спортуващи имаше между сградите. Пейки за по-възрастните. И детски площадки за най-малките. В истинска красота прекарваха ежедневието си жителите на испанската столица!

Красива бе и кварталната болница. Нова приветлива сграда. В пълен синхрон с красотата наоколо.

Приседнах и аз сред тази красота. Време беше със загубването си из красивия град да приключа. И помощ в интернет потърсих.  И поех вече информирано по забележителностите на Мадрид.