Основните забележителности на Мадрид. Площадите и Кралският дворец.

Преживях най-красивото загубване в красивия испански град.

И достигнах до една от най-важните забележителности на Мадрид.

Plaza de Cibeles. Разположен е площадът  на пресечната точка на Calle de Alcalá (която го пресича от запад на изток) с Paseo de Recoletos (на север) и Paseo del Prado (на юг). И така красив е той и толкова централно място заема в кралския град, че с годините превърнал се в един от символите на града.

На всеки от четирите ъгъла на площада днес се издига величествена сграда, всички  построени между края на 18 век и началото на 20 век.

Най-старата измежду тях е Palacio de Buenavista. Построен бил дворецът през 1777 г. И го заема днес генералният щаб на армията.

Седалището на Общинския съвет на Мадрид се намира днес в следващия величествен палат на площада, Palacio de Comunicaciones.

Другите две красоти бяха Palacio de Linares и Банката на Испания.

Мястото, което заема днес Plaza de Cibeles  било някога част от надлъжна улица, оградена от дървета. Разделяля тя във времената на  Ренесанса градския център на Мадрид от монашески и дворцови комплекси.

И предприел първата голяма реформа на тази градска част Фелипе II през 1570 г. Следващото преустройство било извършено през 18 век, по време на управлението на Карлос III.

И в резултатът на тази градска инициатива се случило инсталирането през 1782 г. на   фонтана Сибелес (Cibeles fountain). На друго място бил разположен първоначално красивият фонтан. И съвсем прозаична роля имал. От него черлепи вода за битовите си нужди гражданите на града.

Два от основните пътища на Мадрид се сливали при него. И множество файтони минавали някога тук. И още в онези далечни времена било създадено днешното  кръгово кръстовище. За разпределяне на файтонния трафик било направено. И поема днес огромния трафик на автомобилен Мадрид.

На сегашното му място бил преместен през 1895 г. И  се превърнал  фонтанът в красив орнамент на централната част на кралския град.  Добавили изкусни майстори във вековете към колесницата на богинята лъвове, два купидона, и  две вертикални водни струи, достигащи 5 м височина.

Прочетох по-късно, че в знак на дружбата между Мадрид и Мексико Сити, било инсталирано копие на фонтана Сибелес в южноамериканския град, разположен в един от най-емблематичните квартали на града La Colonia Roma.

Търсех вече кралския дворец. И по красив парк към него тръгнах.

И ето го и него.  Мадридският кралски дворец (Palacio Real). Официалната резиденция на испанското кралско семейство.  Използвал се днес само за държавни церемонии. Не живеело в него кралското семейство. Предпочитал Крал Фелипе VI и домашните му  значително по-скромния дворец Заруела в покрайнините на Мадрид.

А бил дворецът в Мадрид най-големият функциониращ кралски дворец и най-големият изобщо по площ в Европа. На цели  135 000 квадратни метра площ били разположени 3 448 стаи.

Собственост бил дворецът  на испанската държава и се управлявал от публична агенция към президентството.

Изграден бил някога дворецът върху Алказар от ІХ век, крепостта от епохата на мюсюлманите, построен като аванпост от Мохамед I от Кордоба и наследен след 1036 г. от независимия мавритански Таифа от Толедо.

Изградени бяха около красивия дворец красиви градини. Sabatini Gardens.

             През 30-те години на миналия век били изградени те на мястото на бившите конюшни, пред северната фасада на Кралския дворец. Започнало изграждането им по време на Втората република. И били  завършени след Гражданската война.

Като „едно от най-добрите места в Мадрид, откъдето може да се наблюдава залеза“ бяха препоръчани от туристическите справочници. „От голямото правоъгълно езерце в центъра на градината, заобиколено от фонтани, дървета и бели мраморни скулптури, посетителят може да съзерцава как жълтите и червени тонове променят цвета на сивите камъни на двореца по време на залеза“. Нямах възможност да се убедя в прочетеното. Но и през деня си бяха красиви дворцовите градини.

Съвсем близо до кралския дворец бе и така известният Площад „Испания“ ( Plaza de España).

Някога, през 1808 г. площадът бил част от хълма Принсипе Пио (Principe Pio). И бил използван от французите за изпълняване на затворнически екзекуции по време на случило се въстание от 2 май.

А днес три култови скулптори красят площада. Паметникът на испанския писател, поет и драматург Мигел Сервантес, в самия център на площада. И  бронзовите статуи на двама от най-известните му персонажи, Дон Кихот и Санчо Панса. И още две скулптури са издигнати отстрани на двамата конника. И двете репродукции на Дон Кихот-овата „истинска любов“. Едната на простата селянка Алдонса Лоренсо, а другата на красивата и въображаема Дулсинея дел Тобосо.

В част  от площада и известния паметник са се превърнали днес двете  величествени сгради непосредствено зад площада. Те са и двата от най-известните небостъргачи на Мадрид.

Торе де Мадрид (Torre de Madrid). Бялата сграда вляво. Висока 142 м. и построена през 1957 г. Всъщност, тогава било отпочнато строителството й. И  завършило то през 1960 г.  И била Кулата на Мадрид цели няколко години най-високата бетонна сграда в света. Продължила първенството си, но като най-високата сграда в Европейския съюз до 1967 г. Тогава била засенчена от Zuidetoren, построена в Брюксел, Белгия.

В огромния небостъргач се помещавали както жилища, така и офиси. На 28 април 2005 г. Torre de Madrid била обявена за продажба на цена от  около 400 милиона евро. Само че продажбата така и не била осъществена.

След основна вътрешна и външна рехабилитация, през 2012 г., централната и горната част на Мадридската кула (етаж от 10 до 32) била предназначена изцяло за частни домове А на първите девет етажа днес бил разположен четиризвездният хотел Barceló Torre de Madrid.

Бяло червения небостъргач до нея бе  Едифисио Еспаня (Edificio España). Висока 117 м.  и построена през 1953 г.

А по мое време фест с хапване и пийване бяха организирали местните под двата небостъргача. И отмаряха жителите на Мадрид в почивния си ден на площад Испания.

Нямах време за отмора аз. Продължавах да бродя по улиците.

И ме изведоха те до Пуерта дел Сол (Puerta del Sol).  „Вратата на слънцето“ в превод. Обществен площад в Мадрид. Едно от най-известните и оживени места в града. И километър 0 на радиалната мрежа на испанските пътища. От тук се измервали всички разстояния.

В ремонт заварих аз площада. И на него  се намирал часовникът, чиито камбани отбелязвали традиционното ядене на дванадесетте зърна грозде и началото на новата година.

И друго важно бяха поставили местните на площада пред Портата на слънцето.

Статуята на Мечката и Ягодовото дърво. Изработена от скулптора Антонио Наваро Сантафе и поставена на 10 януари 1967 г., именно тя и представлява хералдическия герб на града.

За първи път буйна мечка и плодоносна ягода се появила  върху герба на града в далечния 13 век.  До този момент гербът съдържал само фигурата на една преминаваща мечка. И с включване на дървото и промяната на позицията на мечката, древните управници на Мадрид символизирали важна за града резолюция. А приета била тя  от общината след дълги съдебни спорове за контрола на пасищата и дърветата в земите на Мадрид. Според това споразумение дърветата били включени в собствеността на Мадридския съвет.

И навлязох след портите на слънцето в търговските улици на столичния град.

През малка арка минах след малко.

И до Плаза Майор (Plaza Mayor) пристигнах. Главният площад на Мадрид.

Винаги бил централен площадът в историята на Мадрид. Още през 1560 г. тук се събирал градският пазар.

И съзнавали централната му роля владетелите. И поръчали на  архитекта Хуан де Ерера  да изгради величествен площад, който да се превърне в символ на Мадрид. И се оказала нелека задачата. И бил завършен площадът едва през 1617 г., по времето на крал Филип III. И негова бронзова статуя се намира днес в самия му център.

А някога бил сцена площадът на публични екзекуции, кориди и кралски коронации. Днес е място за забавления. Множество кафенета и заведения за хапване са разположени на него. И няма по-добро място за хапване на прочутата испанска паеля.

А през зимата именно тук, на Главния площад и грейвали елхата и Коледната украса на града.

И още един площад посетих.

Площадът на независимостта (Plaza de la Independencia). Разполовен бе площадът  от улица Alcalа. Това бил и старият път от Мадрид до близкия град Алкала де Енарес. От него произлизало и наименованието на улицата.

И се намира точно срещу главния вход на Parque del Buen Retiro.

Извисяваше  се на площада Пуерта де Алкала (Puerta de Alcalа). Неокласическа порта, останала от старите стени на Филип IV.

Някога, в края на 18-ти век решил тогавашния владетел на Мадрид, крал Чарлз III, че не изглежда достатъчно бляскаво градът му. Виждал го като „ мрачен квартал, заобиколен от средновековни стени“.  И възложил около 1774 г. на Франческо Сабатини да построи монументална порта в градската стена. През нея трябвало да премине разширен път към град Алкала. И била построена днешната порта на мястото на по-стара и по-малка порта. И била открита тържествено през 1778 г.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език