Приключих с основните забележителности на Мадрид. И остана време за по-малко известните.
И ето я първата ми попътна забележителност.
Сградата на Музея Прадо (Prado museum).
Основан от Карлос III през 1819 г., днес Прадо представлявал и музей, и художествена галерия. И се съхраняват в него „около 950 скулптури, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоративни изкуства, 900 монети и 800 медала, създадени в периода от ХVI до XIX“
И бе издигнат в него Храмът на Дебод (Tempеl de Debod). Истински древен египетски храм, разглобен и пренесен в Мадрид. И възстановен в първноначалния му вид
А било издигнато някога светилището „ на 15 километра южно от Асуан, близо до религиозен център във Филе, посветен на богинята Изида.
В началото на 2-ри век пр. н. е. Адихаламани (Табрико), кушитският цар на Мерое, започва изграждането му, като построява малък параклис с една стая, посветен на бог Амон.
По-късно, по време на управлението на Птолемей VI, Птолемей VIII и Птолемей XII от династията на Птолемеите, той е разширен от четирите страни, за да образува малък храм, 12 на 15 метра, който е посветен на Изида на Филе. Римските императори Август и Тиберий завършват декорациите му“.
В една от улиците открих Манастира Лас Дескалзас Реалес (The Convent of Las Descalzas Reales).
Буквалният превод на наименованието означава „Манастирът на кралските боси“. И се помещава в бившия дворец на император Карл V и императрица Изабел от Португалия.
Основан бил манастирът през 1559 г.от тяхната дъщеря, Йоана Австрийска, в помощ на монахини от ордена на клариските. През 16-ти век и 17-ти век манастирът привлякъл млади овдовели, или стари благороднички. Всяка жена, влизайки в манастира, носела със себе си зестра. Така богатствата на новите послушнички бързо се натрупали и манастирът се превърнал в един от най-богатите манастири в цяла Европа.
Новите управници на манастира, обаче, въвели забрана за харчене на парите, получени от зестрата на послушничките, както и за продаване на каквито и да било предмети. И така Манастирът запазил богатствата си, но монахините изпаднали в бедност.
Дори папата не могъл да вдигне тази забрана. Но за да помогне на сестрите, позволил да бъде отворен манастира като музей през 1960 г.

