По забележителностите на Мадрид. Музеи, галерии и църкви.

Приключих с основните забележителности на Мадрид. И остана време за по-малко известните.

            И  ето я първата ми попътна забележителност.

Сградата на Музея Прадо (Prado museum).

Основан от Карлос III  през 1819 г., днес Прадо представлявал и музей, и художествена галерия. И се съхраняват в него „около 950 скулптури, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоративни изкуства, 900 монети и 800 медала, създадени в периода от ХVI до XIX“

А встрани от него бе издигнат паметник на Гойя.

Зад него  извисяваше величествена снага  християнска църква. И явно особен бе достъпът до вътрешността й, че не ни допуснаха.

Съвсем наблизо бе и Кралската испанска академия (Real academia Ispanola)

Националният музей.

И ме отведе туристическия справочник в Парка де ла Монтаня в испанската столица.

И бе издигнат в него  Храмът на Дебод  (Tempеl de Debod).  Истински древен египетски храм,  разглобен и пренесен в Мадрид. И възстановен в първноначалния му вид

А било  издигнато някога светилището „ на 15 километра  южно от Асуан, близо до религиозен център във Филе, посветен на богинята Изида.

В началото на 2-ри век пр. н. е. Адихаламани (Табрико), кушитският цар на Мерое, започва изграждането му, като построява малък параклис с една стая, посветен на бог Амон.

По-късно, по време на управлението на Птолемей VI, Птолемей VIII и Птолемей XII от династията на Птолемеите, той е разширен от четирите страни, за да образува малък храм, 12 на 15 метра, който е посветен на Изида на Филе. Римските императори Август и Тиберий завършват декорациите му“.

От някогашния кей имало дълга процесия, водеща през два каменни портала до самия храм.

Красива църва бе издигната след парка.

Църквата „Сан Тереса и Сан Джозеф“ ( Church of St. Theresa and St. Joseph). С още по-красив фонтан пред нея.

Изведоха ме красиви улички до Кралския театър (Teatro Real).

Свърнах в не толкова централна улица и попаднах на старинна сграда. Институт по хомеопатия и болница „Сан Хосе“.

И красив площад с църквата „Санта Тереса и Санта Избел“ (Iglesia de Santa Teresa y Santa Isabel“.

А някъде там и друга истински величествена сграда срещнах. И множество млади хора в нея влизаха. И се оказа Папският университет на Мадрид ( Univercidad pontificia comillas).

В една от улиците открих Манастира Лас Дескалзас Реалес (The Convent of Las Descalzas Reales).

Буквалният превод на наименованието означава „Манастирът на кралските боси“. И се помещава  в бившия дворец на император Карл V и императрица Изабел от Португалия.

Основан бил манастирът през 1559 г.от тяхната дъщеря, Йоана Австрийска, в помощ на  монахини от ордена на клариските.  През  16-ти век и  17-ти век манастирът привлякъл млади овдовели, или стари благороднички. Всяка жена, влизайки в манастира,  носела със себе си зестра. Така богатствата на новите послушнички бързо се натрупали и манастирът се превърнал в един от най-богатите манастири в цяла Европа.

Новите управници на манастира, обаче, въвели забрана за харчене на парите, получени от зестрата на послушничките, както и за продаване на каквито и да било предмети. И така Манастирът запазил богатствата си, но монахините изпаднали в бедност.

Дори папата не могъл да вдигне тази забрана. Но за да помогне на сестрите, позволил да бъде отворен манастира като музей през 1960 г.

Разхождах се аз замаяна от заобикалящата ме красота. И изневиделица до огромния Стадион Сантяго Бернабеу (Estadio Santiago Bernabéu). Футболният стадион, на който играе домакинските си срещи отборът на Реал Мадрид. И цели  85 454 места имало предвидени за феновете.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език