Огромен се оказа Мадрид. И пълен с какви ли не забележителности.
Трети ден ги борих. И отделих третия ден на зелените красоти на испанската столица.
И поех към Парка Ел Ретиро (Parque del Buen Retiro) . „Парк за приятен отдих“ означаваше наименованието му в буквален превод. И наистина такъв бе. Освен че беше с огромни размери, имаше за всекиго по нещо. И дълги алеи за крос и разходки. И фитнес на открито, и детски площадки.
Първоначално зелената гора била владение на краля. Но днес е публична собственост, превърната в обществен парк, разположен на приблизително 350 акра (1,4 км²).
Проектиран бил паркът през 1550 година. А във времената на крал Филип IV построени били в него дворец и театър, в който били поставяни комедии на Лопе де Вега, един от най-известните испански драматурзи. Само че и двете сгради изгорели през 1734 г.
Крал Фердинанд VI наредил възстановяване на двореца, но той отново бил разрушен по време на Полуостровната война. Разиграла се тя в периода 1807 – 1814 години между Франция и съюзническите сили на Испания, Португалия, Англия и била част от Наполеоновите войни за контрол на Иберийския полуостров.
Отново бил възстановен двореца. И днес краси най-големия парк в испанската столица.
И друг дворец имаше в парка Ел Ретиро. Стъкленият дворец (Palacio de Cristal). И представлява той оранжерия, изработена във формата на гръцки кръст. Направен бил почти изцяло от стъкло, което дало и наименованието му. А стъклото поставено в желязна рамка върху тухлена основа. И огромен купол украсил покрива й.
Изработен бил стъкленият дворец така, че да може да бъде разглобен и издигнат отново на друго място. Въпреки това подобно преместване не се наложило. И останала сградата там, където била издигната първоначално, до езерото в парка Ел Ретиро. А в момента представлявала художествена галерия. И самият той представлява изящно произведение на изкуството. И радва с красотата си туристите.
Друг красив парк си имаше Мадрид.
Ботаническата градина на Мадрид. Устроена била първата ботаническа градина в средата на XVII век с решение на крал Фердинанд II при река Манзанарес. И повече от две хиляди растения били засадени в нея. Следващият владетел, Чарлз III, преместил градината в центъра на града, където се намираше и днес – до Музея Прадо. И от година на година в ботаническата градина на Мадрид били донасяни редки и необичайни растения от цялата испанска империя.
Построена била някога за отвеждане на кралското семейство до лятната им резиденция в Аранхуес. А днес е един от основните транспортри възли на Мадрид. Тръгват от нея влакове и автобуси за цяла Испания. Пътува в подземието й и метрото на Мадрид.
Интересен парк бе изграден между чакалните й. С огромни зелени дървета.
Разказаха ми местните как някога и езеро имало в парка. И огромни костенурки плували във водите му. Само че се принудили управниците да премахнат езерото. А причината била съвсем прозаична. Модерно било тогава да се взимат за домашни любимци на децата костенурки. Само дето често им омръзвали. И носели ги в езерото на Аточа. И ги пускали при другите. И се оказали костенурките напълно като хората. Не понасяли различните между себе си. И започнало враждуване и битки между различните видове. И за да претотвратят подобни неприятни ситуации, принудили се управниците да премахнат езерото.
Но останал паркът. И красива отмора дава на чакащите превоза си жители и гости на града.

