Макар че днес е известен само един от долмените при село Хлябово, в землището на селото има още шест.
За първи път долмените в този район са описаните в края на XIX в. от братя Харман и Карел Шкорпил. Тогава те съобщили за общо 75 долмена в землището на селото. За над 100 долмена съобщил пък през 1901 г. Георги Бончев, след като обходил района на село Хлябово най-щателно. А 82 от тях били разположени по Средния рът източно от сегашното село.
И тъй като не са взети никакви мерки по опазването им, днес от тези сто долмена са останали едва седем. И всички те били част от древен некропол, разположен в землището на днешното село Хлябово, община Тополовград.
Останалите седем се намират в местностите Бялата трева, Пейов кладенец (Манов баир), Голям рът (Нъчеви чаири), Евджика, Гердемското кули и Герена, Купанов долап.
Най-достъпен е долменът в местността Нъчеви чаири.
Намира се на около 2 км след село Хлябово, по пътя Тополовград-Хлябово-Харманли. Ако се пътува към Тополовград, долменът е на 2 км преди селото. Така или иначе, е познат на навигацията на Гугъл карти. А за оставяне на превозните средства е изградена отбивка.
Долменът се намира на не повече от 100 метра след отбивката по добре оформена пътека.

Характерно за долмените, и този е изграден от няколко отвесно положени каменни плочи, покрити с друга каменна плоча, образувайки камера.
Долменът при Нъчеви чаири е особен с това, че се състои от две камери.
Главната камера е с дължина 2,30 м в основата и 1,90 м при тавана. Височината на камерата е два метра. Покривната плоча е правоъгълна форма и размери 3,40 на 2,10 на 0,50 м. Задната плоча е с шестоъгълна форма, като в горната си част е скосена според наклона на страничните плочи. А в долната е допълнена от двете страни с триъгълни клинове. Стените на камерата са с наклон навътре. Плочите им се свързват ръб в ръб, като на страничните са издълбани жлебове. Страничните плочи са съставени от по две плочи, една върху друга еднакво наведени навътре. Входната плоча е петоъгълна. Входният отвор е в центъра на плочките и има арковидна форма.
Малката, странична камера е изградена от три вертикални плочи. Покривната плоча е с дължина 1.80 метра и ширина 1.00 метър. Подовото й ниво е застлано с неправилни плочи.
При откриването на долмена, във вътрешността на тази камера са разкрити останките на скелет. А сред откритите находки са лък от желязна фибула, фрагментирана спирална бронзова гривна, пръстен от бронзов тел, фрагменти от обеци и керамични фрагменти.
Около долмена са разкрити останки от каменна крепида с кръгла форма и диаметър около 10 м., която вероятно в предната си част се свързва с фасадата.
Изграждането на долмените е свързано с религиозните вярвания и ритуали през древността и много често те са използвани за погребения.
Днес изследователите ги датират към бронзовата и към ранната желязна епоха. А са разпространени не само в родината ни, а в цяла Европа, Азия и Африка.
На територията на България са открити стотици долмени, най-много от които в планините Сакар, Странджа и Източни Родопи. Само в Сакар планина са открити над 600 долмена. А около село Хлябово са запазени седем.
Останалите шест не са така достъпни както този в местността Нъчеви чаири. И за посещението им е нужно водачеството на познавач. Какъвто се надявам да намеря скоро и да продължа експедицията по тези древни градежи.

