Единственото, което знаех за тракийското светилище до с. Ковил беше една снимка на нещо, подобно на пирамида.
А то се оказа скално-култов комплекс, разположен на огромна площ. До там е огромна, че няколкократно надхвърля териториите на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. И се разпростира на километри по билото в м. Белите камъни, между селата Ковил и Джанка.
Според някои изследователи, това не е едно, а цели девет светилища. Само дето не могат да намерят критерий за тяхното разграничаване. На всичкото отгоре, част от обектите били почти напълно унищожени. И което е по-интересно, други структури били видимо недовършени.
Най-впечатляващите обекти са до с. Ковил.
А се намира то на 6 км от Крумовград. Подминавайки последните къщи на селото, вляво от пътя има разклон. И точно до него започва перпендикулярна на разклона пътека към светилището.
А за оставяне на автомобила има уширение на самия път преди разклона.
А от него тръгва пътека по бели скални вулканични туфи върху билото на каменист хребет.
Всъщност, целта е да се премине този хребет и да се достигне до виждащия се леко вляво хълм.
Обиколката отнема малко повече от час. А удобните обувки са задължителни.
Кой знае каква пътека по хребета нямаше. За сметка на което имаше достатъчно количество тръни и драки. А на места и множество вплетени едно в друго дървета. Та, за избягване на тези трудности, карайте по билото и заобикаляйте гъстата растителност.
А на билото, в скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение – жертвеници, улеи, ниши, както и голяма, добре запазена шарапана. Откритият, пък, по билото керамичен материал е датиран от изследователите към късната Бронзова и ранната Желязна епоха.
Още в началото, непосредствено след къщите на селото, своеобразната пътека преминава край древен скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото. Общо изследователите са открили девет гроба, от които три видимо добре запазени. Останалите учените приели за почти напълно унищожени, а два от тях признали са недовършени.
Гробовете били разположени в една линия, с приблизителна ориентация север-юг.
Тъй като не били открити следи от трупополагане, изследователите предполагат, че погребенията били извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба. А останките и даровете били полагани в урна, или направо на терена и ограждани с камъни. Въпреки множеството иманяри от древността до днес, при извършените разкопки изследователите успяли да открият много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал. И въз основа на същите датирали некропола в периода II в. пр. Хр. – I в. сл. Хр.
Днешните наследници на древните използват пътеката върху гробните съоръжения за да преминават между две от махалите на с. Ковил.
По нея тръгнахме и ние. И почти в началото й изградено древно водохранилище видяхме.
Именно около нея, според проф. Марков, е разположен сакралният център на свещената територия. В западната част на комплекса, върху естествено плато, на което са изградени множество култови площадки, разположени на няколко нива във височина и наситени със скално-изсечени елементи.
„Структурата оприличена на „пирамида“ е висока около 15 m, и се състои от пет стъпаловидни тераси, оформени в скалата. Паметникът е ориентиран е по посоките на света и е „прилепен“ е към скалния отвес, в който е изсечен, така че северната му част „прелива“ в скалния масив на самото плато.
Проф. Марков споделя, че този вид пирамидални структури са разглеждани като жертвеници в тракологията и че са известни на историческата наука още с публикуването на обекти като пресечената пирамида от комплекса край с.Татул, както и от аналогични паметници от Фригия (Анатолия, Турция).
Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидалната структура са използвани в древните култови практики, за което свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с вкопани в скалата „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Ориентацията им спрямо Слънцето подсказва, че става въпрос за съоръжения използвани за култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на Слънцебога“.
Предположения за наличния култ към Слънцето учените намират при изсичане с форма на елипса, разположено на първата, най-ниска площадка на скалната пирамида. Самата тя представлява доста обширна полузасводена скална ниша, ориентирана изток-запад и широко отворена на юг.
А през елипсовидния отвор, наречен „око“ проникват лъчите на изгряващото слънце и попадат върху северната стена на нишата.
Заради това преминаване някои учени смятат, че отворът – око представлява „ проективна система, позволяваща да се наблюдава изгрева на Слънцето по време на пролетното и есенно равноденствие. През изкуствено оформеното в източния край на скалната ниша елипсовидно отверстие „око“ може да се проектират слънчевите лъчи върху специално изсечена повърхност на стената на нишата, а проекцията е била възможна за около 20 дни, центрирани към деня на пролетното равноденствие (10 март – 2 април по съвременния календар)“.
В недрата на пирамидата била изсечена пещера утроба.
Не успяхме да стигнем до нея. Теренът беше твърде кален и хлъзгав. И ето какво прочетох за нея:
„оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като „съвокуплението (т. нар.“свещен брак“) на Слънцебога и Великата Богиня Майка“ (символизирана от сакрализираната скала)“.
От височината на пирамидата се откриваше прекрасен изглед към прекрасните ни Източни Родопи.
