Друга част от римската империя се криеше сред пясъците на Сирия. Босра. Днес включена в списъка на всемирното наследство на ЮНЕСКО, Босра е спомената за първи път в исторически документи он времената на Тутмос III и Аменхотеп IV (XIV век до н. е.).
Босра бил първият набатейски град във втори век до н. е. По-късно Набатейское царство било завзето от Римската империя. И през 106 година, намиращия се вече във властта на Римската империя Босра бил преименуван на Нова Траяна Бостра. Нова Траяна Бостра станала столица на римската провинция Арабия Петра. И в него бил разположен III легион «Киренаика».
Напомни ми градът за нашия град Стара Загора. Нали Аугуста Траяна бил кръстен той в същите тези римски времена.
А Нова Траяна Бостра се превърнал в метрополис, разположен на кръстопътя на няколко търговски пътища. Един от тях бил пътят Via Traiana Nova, водещ към Червено море.
След разделението на Римската империя на западна и източна, древният град попаднал под властта на Византийската империя. А по-късно бил завладян от империята на Сасанидите. В началото на 7 век пък се намесили и войските на Арабския халифат и поставили градът под свое владение.
Малко останало днес от величествения римски мегаполис. Останала Цитаделата на Босра. Превърната била тя в истинска цитадела едва през 1076 г., когато селджукските турци завладели Дамаск и околностите. А строителния материал взели от останките на античния римски град.
„Около 1202/03 г. Цитаделата Босра била укрепена още веднъж от Аюбидите под ръководството на брата на Саладин; Ал-Адил. До 9 масивни квадратни кули били построени около вътрешното й ядро. Целият комплекс бил заобиколен от дълбок ров. А вътре в него били построени поредица от сводести помещения, криволичещи проходи, валове и всякакви отбранителни съоръжения“.
„След смъртта на Ал-Адил през 1218 г., синът му ас-Салих Исмаил използвал цитаделата Босра като своя резиденция до 1246 г. През 1260 г. цитаделата била предадена без бой на монголите. Само че съвсем след кратко време монголите били прогонени от мамелюския султан Байбарс. Той възстановил цитаделата и постави там свой гарнизон. И този гарнизон продължил своето съществуване чак във времената на Османската империя.“
Построен първоначално извън градските стени, по-късно той влязъл в чертите му. Във вековете на забрава пустинята деликатно го засипала с пясък. И позволила почти пълното му съхранение. И в началото на 20 век реставраторите се погрижили просто за отстраняване на пясъка. И разкрили пред света древния театър в почти изцяло автентичния му вид.
Продължили градежите и днес. И построили непосредствено до руините на древността съвременните си къщи настоящите владелци на мястото.
Наснимахме ние и новите, и старите постройки. И към съвремието си се върнахме.
А за частицата история благодаря!
Благодаря, че бях!

