Поведе ни след забележителностите на новия Дамаск нашият водач по уличките на стария Дамаск. Със старите кирпичените къщи и варови мазилки.
А там, до нея се издигаше от древни времена Цитаделата на Дамаск (The Citadel of Damascus).
Строена някога като голям средновековен укрепен дворец и цитадела, днес била част от стария град на Дамаск и включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Това, което е останало днес, били останки от древна цитадела, укрепена за първи път през 1076 г. от туркменския военачалник Ациз бин Увак. Без да имат твърди доказателства, изследователите смятат за възможно наличието на цитадела още през елинистичния и римския период на града. След убийството на Ациз бин Увак цитаделата и Дамаск преминали през ръцете на селджукски владетели, обсадени били от кръстоносни и мюсюлмански армии. През 1174 г. цитаделата била превзета от Саладин, султанът на Аюбидите на Египет, който я направил своя резиденция.
В ръцете на Аюбиди останала Цитаделата до превземането й от монголите през 1260 г. Те, пък, били прогонени от мамелюците. И мамелюците контролирали цитаделата до 1516 г. Това била годината, в която Сирия попаднала в ръцете на Османската империя. Дамаск се предал без бой и от 17-ти век нататък цитаделата функционирала като казарма за еничарите (османските пехотни части, набирани сред момчетата на превзетите народи).
В наши дни Цитаделата продължила да служи като казарма и затвор до 1986 г. Тогава започнали проучвателни разкопки и реставрации.
И всъщност, през цялата си дълга история, цитаделата била превзета със сила само веднъж, през 1239 г.
И друга грандиозна постройка се издигаше в стария Дамаск. Банята Hammam Al Malik Al Zahir.
Всъщност, залите на обществената баня бяха доста запазени. А част от тях си функционирали и до днес. Нямахме време за употреба на арабския хамам. Набързо изслушахме само правилата за ползване.
Ценности и вещи се оставяли в заключено шкафче. Обувките се заменяли с каменни сандали. И с кърпа, омотана през кръста, се отправял отпървом посетителят към парната баня. След това идвало времето на същинското къпане. А се извършвало то в мраморни мивки. В тях нагласял посетителят нужната топлина на водата и се измивал със сапун. А за сваляне на мъртвата кожа ( или по нашему наречено кир-та), се грижел нарочен служител. Той изтърквал добре къпещия се и го предавал на масажист. След кратък масаж посетителят бивал поет от нов служител, който подсушавал косата и тялото му.
И така, изкъпан и чист, уважаемият посетител получавал вода, или чай и оставал за кратък релакс.
Недалеч бе и Баб Шарки (Bab Sarqi). Една от седемте древни градски порти на Дамаск. Наречена „Източната порта“, или Портата на слънцето. Около нея в съвременен Дамаск бил разположен християнски квартал.
А ценна била портата, тъй като била единствената останала до днес оригинална римска порта. А също и единствената от осемте порти на древния град Дамаск, запазила оригиналната си форма. До днес са запазени и трите й свода. През големия централен свод минавали някога керваните, а по-късно превозните средства на колела. Пешеходците, пък, можели да влизат и излизат през двата по-малки свода от страни.
А след нея се върнахме по улиците на Дамаск. И ни показа от автобуса водачът ни Националния им музей, посветен на последната към онзи момент война, октомврийската война между Египет и Сирия срещу Израел от 1973 г. Наречен бил „ Панорама на октомврийската война ( October War Panorama). И изложени били в музея танкове, самолети и оръжия, използвани от Сирия по време на войната, както и пленени израелски оръжия и танкове.
Освен оръжия, в музея били разположени огромни картини, показващи части от историята на Сирия. Много от тях изобразявали битките на войната. Според водача ни, художниците на стенописите използвали истински войници и ветерани като модели за своята работа.
Статуята на Саладин ни показа също сирийският водач. Огромна бронзова статуя, изобразяваща Аюбидския султан Саладин, победил в битката при Хитин. Победоносно язди той коня си. А в краката му лежи короната на Кралството на Йерусалим.
Стана ми интересно що за битка е това. И ето че Уикипедия сподели:
„Битката при Хатин се провежда на 4 юли 1187 г. между кръстоносните държави от Леванта и силите на султана на Аюбидите Саладин.
Мюсюлманските армии под командването на Саладин пленяват и убиват огромното мнозинство от силите на кръстоносците. Като пряк резултат от битката, мюсюлманите отново се превърнаха във видна военна сила в Светите земи, завладявайки отново Йерусалим и много от другите градове, държани от кръстоносците. Тези християнски поражения доведоха до Третия кръстоносен поход, който започна две години след битката при Хатин.“
Интересен град се оказа най-старата столица. И красота, и история имаше по улиците му.
