Че е стар Дамаск знаех. Но че е най-старата столица в света, не знаех. А така се оказа.
Оказа се също, че дори не предполагах колко е стар градът. Всъщност, нямат дата на основаването му историците. Направили, обаче, радиовъглеродно датиране на останки от около Дамаск и установили, че около 6 300 г. пр.н.е. районът вече бил заселен. А голямо селище било изградено около 2 000 г. пр.н.е.
В онзи ден през 2010 година из-зад автобусните стъкла Дамаск ме посрещна доста красив. И видимо светски град.
И тъй като все пак в арабска столица се намирахме, отведе ни местният екскурзовод до най-важната, според него, забележителност на столицата. Покритият арабски пазар (Сук). Midhat Pasha Souq, наричан още Al-Taweel Souq. Централното, живото място на града. Тук хората пазарували. Тук се срещали. Тук мъжете се бръснели, разменяли новини и обсъждали щекотливи теми.
Много пъти след това бях чувала крилатата фраза:“Ако нещо не може да се открие в арабския пазар (сук), значи то не съществува“. Но тогава за първи път се уверих в истинността й. Така и не разбрах дали наистина всичко имаше на пазара. Но имаше истински много. От храни и подправки до всякакви неща за бита.
И напълно отрече той това мое предположение. За сирийските дами си били разголените рокли. Така се обличали те под шлиферите. Изящно и като че всеки ден бал им предстои да посетят. Само дето имали право да показват красивото си облекло единствено пред съпрузите си. Или на женските събирания, каквито изобилствали по тези географски ширини. Именно на тези женски събирания се развихрял истински парад на суетата. И дълго и напоително дамите оглеждали тоалетите си и обсъждали богатството и добрия подбор на всяко малко бижу.
И се оказа истински експерт нашият сирийски водач. Нали мюсулманин, възползвал се бе от правото си на многоженство. Но му бяха стигнали силите и финансите само за два броя съпруги. Че то не било само да ги имаш. Ами и еднакво да ги гледаш. Че в отделни къщи да ги настаниш. И какъвто подарък на едната, същият и на другата. И времето по равно следвало да бъде разпределено. Че да няма обидени. Ако ли пък се опитвал да кръшне благоверният и само едната си жена с бижу да украси, намесвали се цяла орда съгледвачи. На момента донасяли информацията на другата съпруга. И горко му на клетника, ако му скимнело без същия подарък при нея да се яви.
С тези разкази навлязохме в сук-а на Дамаск. На много пъти престрого ни предупреди водачът, че пазарът огромен бил. С истински лабиринт от улички. Молеше и ни увещаваше плътно да го следваме. Че а` се загуби някой от нас, часове не можело да го намери. И с такъв угрижен вид съпровождаше молбите си, че искрено се притеснихме ние. И в плътна колонка се завихме след него.
И неочаквано и внезапно се оказахме вплетени в интересна и занимателна игра. Включиха се в играта и телефоните на водача ни. Не успяваше да приключи разговора по единия и другият вече звънеше. Казваше ни сал по няколко думи милият и продължаваше дългите си телефонни обяснения.
И когато улови някак разрастващото ни се раздразнение сподели, че с двете си жени непрекъснато говори. И не можел да им откаже с извинението, че е на работа. Докато обясни и на едната, и на другата, че я е пренебрегнал не заради съперницата, по-лесно му било хе така да ни води по пазара нас, пък да говори по телефона с тях.
Сирийка била едната съпруга, а другата рускиня. Влязохме му в положение. И се отпочна един телефонно-пазарен танц. Вървеше бързо по тесните пазарни улички водачът. Ту с единия, ту с другия телефон говореше. Препотяваше се от обяснения и бързане. А ние тичахме по него като стройно извиваща се туристическа змия. Че нали страшен и голям пазара, не биваше да се губим. Току минавахме отнякъде и в бързината някой успяваше да изпусне реплика „Абе, тук май за трети път минаваме“. Ама на смеехме много да се оглеждаме. Че пазарът наистина голям и лабиринтест. Пък и като гледахме как се лее пот от милия човечец, единодушно приехме, че достатъчно му беше сложен животът, че да се намесваме и ние. Към края на обиколката всички мъже в групата замениха първоначалната си завист от романтичните идеи за две съпруги с искрено съчувствие и съжаление. Не се стърпях и напомних онзи стар виц за рейса с тъщите. И още по-мил ни стана горкия сириец. Дано поне и радост някаква да му носеха двете жени. Че след целия тежък ден при една от двете бил длъжен да се прибере. А интензитетът на телефонните разговори нищо добро не предвещаваше.
Успя все пак между многото телефонни разговори да поспре туристическата ни змия пред останките на храма на Юпитер (Roman temple of Jupiter).
Интересна и дълга се оказа историята му.
Построен бил като Арамейски храм на Хадад Раман. На арамейската държава Арам-Дамаск бил столицата Дамаск през желязната епоха. А арамейците от Западна Сирия следвали култа към Хадад-Раман, Богът на гръмотевиците и дъжда. И в негова почит построили храм.
Продължил храмът на Хадад Раман да играе важна роля в града и когато римляните завладяли Дамаск през 64 г. пр. н. е. Припознали те в Бога Хадад собствения си бог на гръмотевиците, Юпитер. И наместо да разрушат стария храм, преустроили го в типичен гръко-римски храм на Юпитер.
Постепенно храмът бил разширяван с дарения от гражданите. И през 4 век след Христа придобил особена известен със своите размери и красота. А размерите му го титуловали като най-големият храм в Римска Сирия.
Тогава бил отделен от града с два реда стени. Първата, по-широка стена, покривала голяма площ, включително градския пазар. А втората стена обграждала действителното светилище на Юпитер.
По време на преследването на езичниците в късната Римска империя Теодосий I преобразил храма на църква, посветена на Йоан Кръстител.
А седемдесет години след като през 635 г. мюсюлманите превзели Дамаск църквата била превърната в джамия на Омаядите.
И ето я Омаядската джамия, или Голямата джамия в Дамаск (Large mosque in Damascus).
Една от най-големите и най-стари джамии в света. Истински красива бе джамията.
И не само изключителната си архитектура привличаше туристите. Особено важна бе тя с културно-историческата стойност. Именно в нея се съхранява до днес главата на Йоан Кръстител. Предполагат днес учените, че главата била открита по време на разкопки в джамията. И не само е оставена, но и параклис, наречен на светеца, издигнали днес в джамията. Нали Йоан Кръстител се приема за пророк не само от християните, но и от мюсюлманите.
За да се поклони над мощите на светеца посетил Голямата джамия в Дамаск папа Йоан Павел II през 2001 г. И това било първото посещение на католически папа в джамия.
