Идеално се бяхме комбинирали с моите спътници. Не обичаха те да разглеждат „камънаци“. Но пък искаха да обиколят повече плажове на острова. И ги оставях с наетия автомобил на поредния плаж, а аз драсвах към поредните „камъни“. А руини от древността не липсваха на остров Крит.
Така направихме и този ден. Оставих двамата на вълшебен плаж.
А аз паркирах автомобила на широкия паркинг пред руините на Фестския дворец. Един от четирите най- значими дворци на остров Крит.
По едно и също време започнали разкопките на дворцовия комплекс Кносос и на този от Фестс. Само че за разлика от дома на Минотавъра, тук не били извършени реконструкции. Нямаше цветни колони и картини по стените. Руините си бяха в истинския им автентичен вид. А поради това, на ниска височина. Заради това, сподели уредникът, не се радвал Фестският дворец на особена туристическа популярност.
Не така било в древността. Играл Фетският дворец не по-малко значима роля от събрата си в Кносос за развитието на Минойската цивилизация. Твърде загадъчна останала тя за археолозите до наши дни. Не смеят те да правят силни изказвания, а работят основно с предположения. Но, за историята малко по-късно. Сега с нетърпение се впуснах сред древните руини.
И ето ме на горния двор. Отнасят го днес учените към периода на стария дворец. Единствено към времето на античността датирали останките на няколко постройки в южната му част.
А в източната му част видели археолозите леко приповдигната настилка. И разпознали в нея „алея на процесиите“.
Макар и доста разрушени, все пак запазени бяха царските покои. И множество детайли разпознали в тях археолозите.
В едната част били разположени покоите на царя. И представлявали те централен салон с многокрили врати. Украсени били стените му с най-прекрасни картини. Подът, пък, бил покрит с гипсови плочи. А фугите му били запълнени с червена мазилка.
В южната част на царските покои намерили изследователите самостоятелно помещение. И предположили, че се разполагали в него покоите на царицата. Някога то било приветлив малък салон с два реда колонади и кладенец със светена вода. Пода отново бил облицован с гипсови плочи с червена мазилка във фугите.
Широка стълба отвеждала от покоите към горен етаж. Но нищо не останало, за съжаление, от него.
Обиколих нетърпеливо останките на древния дворец. И вече със спокойна душа се зачетох в Историята на градът Фест и Фестския Дворец.
Всъщност, поставят началото й изследователите в късната Неолистическа епоха. Намерили в останките на града множество артефакти, късчета от посуда и други елементи от покъщнина.
И предполагат днес, че във времената на Минойската цивилизация градът Фест бил важен икономически и административен център.
А историята на фестския дворец доста наподоява историята на двореца в Кносос. Както последния, и този за първи път бил построен около 1900 г. до н.е. И също бил почти напълно разрушен в 1700-те г. до н.е. от разрушителото земетресение, което унищожило и осталите дворци на остров Крит. Отново доста бързо на същото място бил издигнат нов дворец. И отново бил разрушен той от невижданото до тогава цунами, образувано в следствие изригването на вулката на остров Санторини.
Нов възход преживял градът след изчезването на Минойската цивилизация. Дълго време Фест, известен от онзи период като Фестос бил процъвтяващ и значим град, чиито жители дори печатали собствени монети.
И отново загадъчно в средата на II в. до н.е. градът за пореден път бил разрушен и изоставен. Днес учените само предполагат, че вина този път имал съседният град Гортина, с който Фестос често воювал.
След този период учените не намерили следи за нов период на съществуване на града и двореца. Потънал в пълно забвение той, докато в края на XIX век започнали съвременните вече разкопки. Които и открили за нас тази частица от невероятно древната история на земята ни.

