Древният град Фест и Фестския дворец на остров Крит, Гърция.

Идеално се бяхме комбинирали с моите спътници. Не обичаха те да разглеждат „камънаци“. Но пък искаха да обиколят повече плажове на острова. И ги оставях с наетия автомобил на поредния плаж, а аз драсвах към поредните „камъни“. А руини от древността не липсваха на остров Крит.

Така направихме и този ден. Оставих  двамата на вълшебен плаж.

А аз паркирах автомобила на широкия паркинг пред руините на Фестския дворец.  Един от четирите най- значими дворци на остров Крит.

По едно и също време започнали разкопките на дворцовия комплекс Кносос и на този от Фестс. Само че за разлика от дома на Минотавъра, тук не били извършени реконструкции. Нямаше цветни колони и картини по стените. Руините си бяха в истинския им автентичен вид. А поради това, на ниска височина. Заради това, сподели уредникът, не се радвал Фестският дворец на особена туристическа популярност.

Не така било в древността.  Играл Фетският дворец не по-малко значима роля от събрата си в Кносос за развитието на Минойската цивилизация. Твърде загадъчна останала тя за археолозите до наши дни. Не смеят те да правят силни изказвания, а работят основно с предположения. Но, за историята малко по-късно. Сега с нетърпение се впуснах сред древните руини.

И ето ме на горния двор. Отнасят го днес учените към периода на стария дворец. Единствено към времето на античността датирали останките на няколко постройки в южната му част.

А в източната му част видели археолозите леко приповдигната настилка. И разпознали в нея „алея на процесиите“.

Спуснах се по съвсем запазената стълба и попаднах в Западния двор.

И тук археолозите разпознали същата „алея на процесиите“ както в горния двор. Дали едно цяло представлявали двете, или всеки двор си имал отделна, все още само предполагат изследователите.

До двата двора открили учените помещение с разрушени вече колони. И предполагат, че водело то до покоите на царя.

Макар и доста разрушени, все пак запазени бяха царските покои. И множество детайли разпознали в тях археолозите.

В едната част били разположени  покоите на царя. И представлявали те централен салон с многокрили  врати. Украсени били стените му с най-прекрасни картини. Подът, пък, бил покрит с гипсови плочи. А фугите му били запълнени с червена мазилка.

В южната част на царските покои намерили изследователите самостоятелно помещение. И предположили, че се разполагали в него покоите на  царицата. Някога то било приветлив малък салон с два реда  колонади и кладенец със светена вода. Пода отново бил облицован с гипсови плочи с червена мазилка във фугите.

Широка стълба отвеждала от покоите към горен етаж. Но нищо не останало, за съжаление, от него.

Открили изследователите в дворцовия комплекс и друг, вътрешен комплекс. На килери и стаи, в които се съхранявали продоволствията за двора.

Не останало много от двореца. Останал изгледът от него. А с това и обяснението на избраното за построяването му местоположение.

Откриваше се от руините му невероятен вид към планинската верига Psilorite и свещената пещера Камарес, и двете  играли важна роля в живота на минойците.

Обиколих нетърпеливо останките на древния дворец. И вече със спокойна душа се зачетох в Историята на  градът Фест и Фестския Дворец.

            Всъщност, поставят началото й изследователите в късната Неолистическа епоха. Намерили в останките на града множество артефакти, късчета от посуда и други елементи от покъщнина.

И предполагат днес, че във времената на Минойската цивилизация градът Фест бил важен икономически и административен център.

А историята на фестския дворец доста наподоява историята на двореца в Кносос. Както последния, и този за първи път бил построен около 1900 г. до н.е. И също бил почти напълно разрушен в 1700-те г. до н.е. от  разрушителото земетресение, което унищожило и  осталите  дворци на остров Крит. Отново доста бързо на същото място бил издигнат нов дворец. И отново бил разрушен той от невижданото до тогава цунами, образувано в следствие изригването на вулката на остров Санторини.

Нов възход преживял градът след изчезването на Минойската цивилизация. Дълго време Фест, известен от онзи период като Фестос бил процъвтяващ и  значим град, чиито жители дори печатали собствени  монети.

И отново загадъчно  в средата на II в. до н.е. градът за пореден път бил  разрушен и изоставен. Днес учените само  предполагат, че вина този път имал съседният град Гортина, с който Фестос често воювал.

След този период учените не намерили следи за нов период на съществуване на града и двореца. Потънал в пълно забвение той, докато в края на  XIX век започнали съвременните вече  разкопки.  Които и открили за нас тази частица от невероятно древната история на земята ни.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език