Учените пък го наричат Кносос. Така именуват и самия дворцов комплекс, и останките на древния град. Днес това бил най-големият археологически обект на остров Крит. А някога е бил един от политическите и културните центрове на минойската цивилизация. Дълго време именно той бил главният град измежду другите минойски градове Фест и Малия. А по време на най-големия си разцвет, Кносос бил един от най-влиятелните градове по Средиземноморието.
Още в древни времена на мястото на двореца съществувало неолитно селище. А първият дворец-храм бил построен през 2000-ти г. пр.н.е. И днес учените го причисляват към „периода на старите дворци“ на минойската цивилизация.Просъществувал около 300 години и около 1700 г. пр.н.е. бил разрушен. Днес учените предполагат, че това се случило в следствие на земетресение.
До нас останали останките на втория дворец. Построен веднага след разрушаването на първия, учените го отнасят към „новите дворци“ на минойска цивилизация. И бил дворцовият комплекс забележителен със своите нови инженерни и архитектурни решения. За първи път древните строители издигнали многоетажни сгради. А в тях поставили не само естествено, но и изкуствено осветление. Снабдили сградите с отопление.
И друго особено имал вторият дворец. Изключително много приличал той на лабиринт.
И, разбира се, намесва се красива легенда от гръцката митология. А повелява тя как изграден бил лабиринтът от Дедал. И в него живеел митичният Минотавър, дал туристическото наименование на целия дворец.
Да си призна, помнех от училище, че Минотавърът е едно от митичните и причудливи същества на богатата гръцка митология. Но избягали ми бяха веке спомените. И обърнах се към „Уикипедия“. И ето ти:
„Минотавър е чудовище – получовек-полубик в древногръцката митология. Наричан е още Астерий или Астерион („звезден“) и е живял на остров Крит. Обитавал подземен лабиринт, построен от Дедал. Принасяли са му в жертва на всеки девет години седем младежи и девойки, изпратени от атиняните като изкупление за убийството на сина на цар Минос в Атика. Минотавър означава „бикът на Минос“.“
Най-големия си разцвет минойската цивилизация и градът Кносос преживяли в периода 1700 – 1450 г. пр.н.е. В епохата на класическата античност тук бил съсредоточен култът към Зевс.
Но се случило изригването на вулкана на остров Санторини. И така мощно било то, че предизвикало земетресение и цунами. И бил разрушен дворецът. А силен пожар, случил се около 1450 г. пр.н.е. довършил напълно започналото разрушение и го унищожил окончателно. По същото време силни пожари с неизяснена причина унищожили и другите минойски дворци на остров Крит. И това сложило край на развитието на минойската култура и цивилизация.
След упадъка на минойската цивилизация на остров Крит се заселили микенците. Те възстановили двореца. Те и построили Тронната зала, в цетъра на която бил поставен тронът на Минос.
Според учените, след залеза и на тяхната цивилизация, мястото не било застроявано.
А аз бродех из древните сгради и не можех да си обясня каква сила ги бе запазила толкова хилядолетия.
Със същите мисли гледах и напълно целите древни делви. С каква изящност бяха изрисувани те. 4 хилядолетия преди нашите постижения в изкуството.
Е, разбрах по-късно, че сериозни реставрационни работи били извършени в комплекса. И заради това така привлекателни бяха останките му.
