И така, след големия поход по каньона Самария, взехме с моите спътници кола под наем и тръгнахме по интересностите на острова.
И редно, и правилно бе да започнем с главния му град. Ираклион, Хераклион, или просто Ира̀клио. Разположен бе той от северната страна на острова, на самия бряг на Егейското море.
Не пожелаха моите спътници „из град“ да се разхождат. Така че, оставих ги на прекрасен морски комплекс и тръгнах из улиците на главния град на острова.
Занимателна бе историята на красивия град. И я пресъздавам така, както ми я разказаха:
Трудни времена настъпили за Хераклион и за целия остров Крит след разрухата на минойската цивилизация. И едва римляните видяли потенциал в разрушения град и отпочнали в него нови строителни работи.
А основан бил Ираклион през 824 г., от арабите при Абу Хафс Умар, които превзели острова от Източната Римска империя. Те построили защитен ров около града. Така и назовали града – Раб ал-Чандак („Замъкът на рова”). А останал в историята като „Рубин“. И направили арабите Рубин столица на Критския емират. И бил той столица в периода около 827 г.-960 г.
През 960 г. сменил владелците си древният Ираклион. Нападнали го византийските войски, под командването на Никефорос Фокас, станал по-късно император. Обсадили го те през март 961 г. И след продължителна обсада, паднал градът. Голяма част от жителите му били изклани. А самият град ограбен и изгорен до основи.
Само че бързичко го възстановили византийците и, преименуван, останал той под техен контрол през следващите 243 години.
Появили се на историческата сцена венецианците. Нарекли те градът Кандия. И го направили седалище на херцога на Кандия. Островът пък станал венециански, останал в историята като Кралство Кандия. Това име запазил градът в продължение на векове. А често то било използвано и за целия остров Крит.
И започнали венецианците да се заселват на острова със семействата си. И довело съжителството на двете различни култури до разцвет на изкуствата в кралство Кандия. И била известна днес онази епоха като „Критски Ренесанс“.
Но приключил Ренесансът. Обсадили османците острова по време на Критската война. Цели 21 години продължила обсадата, от 1648 г. до 1669 г. И много люде загинали. И паднал градът. Паднал и просперитетът на пристанището по време на османския период. И към пристанището Ханя се пренасочили корабите.
А в най-новата история, създадена била през 1898 г. автономна критска държава, съществуваща под османска власт, но с гръцки принц Георги като върховен комисар. И била тя под международен надзор.
А по време на пряката окупация на острова от Великите сили (1898-1908), станала Кандия част от британската зона. Тогава и бил преименуван градът на Ираклион.
През 1913 г., заедно с останалата част от Крит, Ираклион бил включен в Кралство Гърция. За столица бил отреден новият пристанищен град Ханя.
А съвсем неотдавна, през 1971 г. си върнал Ираклион правата на столица на остров Крит.
Залисана в Историята, не усетих как бе паднал здрачът. И се оказах на старото пристанище, до венецианските стени на крепостта „Кулес”.
Днес столицата Ираклион отново се превърнал във важен пристанищен град. И пътуват от него фериботи до островите Санторини, Иос, Парос, Миконос и Родос, Наксос, Карпатос, Касос, Сития, Анафи, Чалки и Диафани, както и до Пирея , пристанището на Атина.
Има си Ираклион и международно летище „Никос Казандзакис“. И се намира то на около 5 километра източно от града.
Автомобил бях избрала за онзи ден. И се качих на него. И отпътувах към хотелския комплекс, в който бях оставила спътниците си.
Прибрах си хората. И всички щастливи, към хотела се отправихме.

