Много римска история има по земите ни. Както казва мой познат, това не са били само Те. Това сме били Ние. Ние сме потомци на всички, живели по земите ни от древни времена. И предците ни са били част от великата градивна империя. Строяли са пътища, мостове и градове.
Един от тези градове, или по-скоро неговите останки, открили археолозите преди време недалеч от село Гиген. Намира се селото на 40 км от гр. Плевен, съвсем до Дунава.
Според изследванията на учените, градът бил обитаван още от къснобронзовата (XIII-XI век пр.н.е.) и желязната епохи (X-VI век пр.н.е.). От тези епохи били намерени останки в района му. Само че не бил град, а селище. Населявали го, според древните източници, хората от племето трибали.
Съвсем недалеч, пък, от древното селище се влива река Искър в големия Дунав. Ескус била наричана река Искър в Античността. И на нея кръстили трибалите селището си „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum).
Дошло времето на римляните. Окупирали те земите на трибалите и в бившето им селище настанили V Македонски легион. Наречен бил легионът на името на провинция Македония. Именно в тази провинция бил попълнен с голям контингент новобранци.
Веднага на мястото на старото селище изградили легионерите дървено-землен лагер. И солидна каменна крепостна стена вдигнали покрай него. В съответствие с римската традиция, постепенно близо до града израснало и ветеранско селище (канаби). В него се заселвали много от уволнените от служба легионери.
Взел участие V Македонски легион в победата на император Траян над даките. И в чест на този триумф, през 106 г. на селището Ескус бил даден статут на град-колония, най-високата степен при римското провинциално управление.
Жителите на новопровъзгласения град отвърнали на великодушния жест като прибавили към името на града си Улпия, в знак на уважение към бащата на императора, Улпиус. И започнал да се именува градът Улпия Ескус.
Днес изследователите изчисляват площта на Улпия Ескус вътре в границите на крепостните стени на 18 ха. И тази част наричат „Ескус I“. А в края на III и началото на IV век към тази площ били добавени и допълнителни 10 ха в западна посока, което нарекли „Eскус II“.
Малко останало до наши дни от миналото величие.
И друг важен път минавал през Улпия Ескус. Градът бил бил станция на Крайдунавския път.
През 328 г., по времето на император Константин Велики, тук бил построен Константиновия мост над река Дунав. Свързал мостът Улпия Ескус със Сукидава. За освещаването на моста дошъл лично императорът и останал в Ескус няколко денонощия за празненствата.
В центъра на града биз изграден Форумът, центърът на обществено-политическия, икономическия и културен живот на древния град. С правоъгълен план и надлъжна ос в посока север-юг бил той. Общите размери на целия форумен комплекс били 200 на 97,60 м.
От три страни откритият площад (ареа) бил обиколен от портици и колонади в римско – коринтски стил. Мраморни статуи на императори и управители на провинция Долна Мизия, както и на заслужили граждани украсявали площада.
Зад перистила от юг, изток и запад били изградени сгради с различни функции, свързани с обществения живот на римския град.
При разкриване на източната страна на форума, изследователите открили голяма правоъгълна сграда с издължен план. При изследването й установили, че първоначално тя не била снабдена с отопление (хипокауст). Отоплението било изградено по-късно. И тогава над входа й бил поставен надпис, оповестяващ, че сградата била използвана за разходки през зимата.
Капитолиумът на Улпия Ескус бил единственият в провинциите Горна и Долна Мизия, както и Тракия със самостоятелни сгради на четирите храма.
Откъм южната му страна били издигнати храмовете капитолийската Троица Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. А откъм северната страна на форума сдружението на занаятчиите в града изградил храм на богинята Фортуна.
Храмът на Юпитер бил разоположен в средата между останалите. Храмът представлява монументална постройка с размери 19, 50 на 11, 95 м. и височина около 16 м. Украсявала го впечатляваща колонада от два реда колони, с по шест колони във всеки ред. Капителите били в римско – коринтски стил, украсени с много релефни акантови листа. А върху фризовете били изобразени тежки гирлянди, носени от прави фигури на малки деца.
От изток на запад в храма били оформени две дворни пространства. Добре запазена останала за нас каменната им настилка.
Четвъртият храм изследователите определят на така наречена „гражданска“ базилика ( basilica civil). Датирана е тя към V-VI век.
Открили я изследователите в самия Северен край на форумния комплекс. А сградата определили на една от най-дългите антични обществени постройки, проучени в България.
Внушителна била и в античността трикорабната базилика. И не само с размерите си – 97, 60м. на 23,60 м. и височина близо 17 м. Цялата била изпълнена с богата вътрешна украса и подова мозайка.
Главният й вход бил на запад. А в основната част водели преддверия.
Основното й тяло, пък, било изградено в така наречения елинистически тип. Тоест, средният кораб се издигал над страничните два.
Средния кораб бил с по 14 колони от двете страни. На северната стена на първия етаж били оформени 12 ниши, в които били поставени мраморни и бронзови статуи на божества, императори, или заслужени граждани на Улпия ескус.
Опознавателна табела на мястото показва графична възстановка на храма.
Именно гражданската базилика била последната сграда, построена на форума в древния град. И станало това изцяло по време на управлението на император Хадриан (117г. до 138)г.
Последно построена, гражданската базилика била една от първите разрушени постройки. А се случило това по време на готската война през 376 – 378г.г.
Цялостното унищожаване на Улпия Ескус настъпило през VI век, впоследствие на непрекъснатите нахлувания на аварите.
