Средновековната крепост Моняк – свидетелят на кръстоносните походи

Ех, и тази крепост занимаваше съзнанието ми дълго време. И дойде времето. И тръгнах към нея.

            Как да стигнем до крепостта Моняк.

Намира се над язовир Студен кладенец и над с. Широко поле. Именно то е целената точка. А е познато и на навигацията на „гугъл карти“. Има път към селото и от към пътя Пловдив-Кърджали  и от самия гр. Кърджали ( на голямото кръгово в дясно). От Пловдив е отдалечено на 116 км, а от Кърджали само на 10 км.

В началото на с. Широко поле вече има и кафява табелка, която извежда вдясно извън селото. На 2 км от последната кафява табелка, извън селото е кръстовището, от което започва пътеката. Принципно           има табела, сочеща към крепостта, но е съвсем малка и е закрепена на дърво вдясно от пътя.

Тук оставихме автомобила си и тръгнахме по пътеката вляво от пътя.

Почти в самото й начало има ново разклонение. И правилната пътека отново е в ляво.

7

И след това разклонение вече грешки не може да има. Пътеката си вие право към крепостта. И твърде е разнообразна. Минава през пясъчен коларски път и каменни скали, вие през гора и неизменно следва красивите гледки към язовира.

Ако първо сте отишли до въжения мост към с. Лисиците, ще я видите на хълма пред поляната, на която се оставят автомобилите.

Прекрасна е гледката към крепостта и от самия язовир Студен кладенец, от същия този въжен мост.

А пътеката не е никак трудна.  И след около 40 минути пред погледа ни се откри малкото останало от крепостта – крепостната стена, осемстенната кула и резервоарите за вода.

Според изследователите, частта от крепостта, останала до наши дни, била  изградена през XII век, вероятно през и/или преди III кръстоносен поход върху основите на значително по-стар градеж – римски кастел.

Именно от хрониките за кръстоносните походи черпят знания за крепостта историците.

От  хрониките от съвременниците-участници в IV кръстоносен поход  ставало ясно, че в началото на XIII век крепостта  вече  била изградена. При това предоставяла  възможност за живот на голям брой хора, конници, оръжие и бойно снаряжение.

Хроника от III кръстоносен поход (1189 – 1192) с автор с неизвестно име, представя крепостта Моняк като укрепен град, недалеч от Одрин:

„По-нататък нашите (рицарите) успяха да прогонят от града (oppido), наричан обикновено Маникава (Manicaua), и съвършено да разбият една войска от кумани и гърци, които устройваха засади от рицарските оръженосци и всеки ден ги дебнеха да ги убиват. Един ден техните отреди бяха излезли да устройват засади, но бяха мъжествено обърнати в бягство от нашите, докато най-сетне бегом се оттеглиха в града (Маникава). Но кръстоносците, като бяха дръзко предизвикани за сражение поради кървавите, ако не и големи загуби на свои хора, превзеха града с въоръжена сила. Там около четири хиляди неприятели загинаха от огън и меч“.

Именно около името Мъняк, а според някои Мъниякъ, се обединяват нашите историци. С това име ( Мъняк) е посочена крепостта  от 14-членния редакторски колектив в деветтомната История на България (том 3: Втора българска държава).

А известното днес име Моняк, произлизащо от старофренски език – Chastel que on appelie Moniac,  (Замъкът, който наричат Моняк), било  посочено в средновековните хроники на IV кръстоносен поход. И това име било запазено в следващите историографии.

Изградена била крепостта  от камъни, споени с вар и пясък. Общата й площ  била  18 000 кв. м., а на  цитаделата в източния  край – около 600 кв. м.

При изследване на крепостта учените установили два надземни резервоара за вода. Което приели за свидетелство за осигуряване на добро и защитено обитаване за голям брой хора, вкл. войска.

Че е имала военно-защитно-наблюдателно предназначение крепостта, било установено. А дали  имала  резиденциални функции и дали  била и център на управление, все още предстои да се изяснява.

Днес от малкото останки на древната крепост се откриват вълшебни гледки към язовир Студен кладенец и хребетите на Родопите. А нацъфтялите жълти цветчета по скалите я обвиваха и в  романтиката на настъпилата пролет.

И друго се виждаше от крепостта. Въженият мост вляво. А вдясно като на длан се излагаха селата Лисиците и Соколско, над които е скалното светилище Чит кая.

Погледахме красотата наоколо и продължихме нагоре. Покрай скалите и дърветата има малка една пътечка. И води тя до другия край на хълма.

А оттам се окрива нова вълшебна гледка. Отново към язовира. И към селото Широко поле. С голямото училище в средата. А също и към сгушеното в полите на Родопите с. Звезделина.

Според една от дружките ми, в скалите на крепостта гнездят лешояди. И излитали в полет около 17.00 часа. Не успяхме да преживеем величието на този полет, по-рано се случихме горе. Просто посидяхме и поехме енергията на природата, на историята, на съвремието.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език