Ех, и тази крепост занимаваше съзнанието ми дълго време. И дойде времето. И тръгнах към нея.
Как да стигнем до крепостта Моняк.
Намира се над язовир Студен кладенец и над с. Широко поле. Именно то е целената точка. А е познато и на навигацията на „гугъл карти“. Има път към селото и от към пътя Пловдив-Кърджали и от самия гр. Кърджали ( на голямото кръгово в дясно). От Пловдив е отдалечено на 116 км, а от Кърджали само на 10 км.
В началото на с. Широко поле вече има и кафява табелка, която извежда вдясно извън селото. На 2 км от последната кафява табелка, извън селото е кръстовището, от което започва пътеката. Принципно има табела, сочеща към крепостта, но е съвсем малка и е закрепена на дърво вдясно от пътя.
Тук оставихме автомобила си и тръгнахме по пътеката вляво от пътя.
Почти в самото й начало има ново разклонение. И правилната пътека отново е в ляво.

Ако първо сте отишли до въжения мост към с. Лисиците, ще я видите на хълма пред поляната, на която се оставят автомобилите.
Според изследователите, частта от крепостта, останала до наши дни, била изградена през XII век, вероятно през и/или преди III кръстоносен поход върху основите на значително по-стар градеж – римски кастел.
Именно от хрониките за кръстоносните походи черпят знания за крепостта историците.
От хрониките от съвременниците-участници в IV кръстоносен поход ставало ясно, че в началото на XIII век крепостта вече била изградена. При това предоставяла възможност за живот на голям брой хора, конници, оръжие и бойно снаряжение.
Хроника от III кръстоносен поход (1189 – 1192) с автор с неизвестно име, представя крепостта Моняк като укрепен град, недалеч от Одрин:
„По-нататък нашите (рицарите) успяха да прогонят от града (oppido), наричан обикновено Маникава (Manicaua), и съвършено да разбият една войска от кумани и гърци, които устройваха засади от рицарските оръженосци и всеки ден ги дебнеха да ги убиват. Един ден техните отреди бяха излезли да устройват засади, но бяха мъжествено обърнати в бягство от нашите, докато най-сетне бегом се оттеглиха в града (Маникава). Но кръстоносците, като бяха дръзко предизвикани за сражение поради кървавите, ако не и големи загуби на свои хора, превзеха града с въоръжена сила. Там около четири хиляди неприятели загинаха от огън и меч“.
Именно около името Мъняк, а според някои Мъниякъ, се обединяват нашите историци. С това име ( Мъняк) е посочена крепостта от 14-членния редакторски колектив в деветтомната История на България (том 3: Втора българска държава).
А известното днес име Моняк, произлизащо от старофренски език – Chastel que on appelie Moniac, (Замъкът, който наричат Моняк), било посочено в средновековните хроники на IV кръстоносен поход. И това име било запазено в следващите историографии.
Изградена била крепостта от камъни, споени с вар и пясък. Общата й площ била 18 000 кв. м., а на цитаделата в източния край – около 600 кв. м.
При изследване на крепостта учените установили два надземни резервоара за вода. Което приели за свидетелство за осигуряване на добро и защитено обитаване за голям брой хора, вкл. войска.
Че е имала военно-защитно-наблюдателно предназначение крепостта, било установено. А дали имала резиденциални функции и дали била и център на управление, все още предстои да се изяснява.
Днес от малкото останки на древната крепост се откриват вълшебни гледки към язовир Студен кладенец и хребетите на Родопите. А нацъфтялите жълти цветчета по скалите я обвиваха и в романтиката на настъпилата пролет.
И друго се виждаше от крепостта. Въженият мост вляво. А вдясно като на длан се излагаха селата Лисиците и Соколско, над които е скалното светилище Чит кая.
Погледахме красотата наоколо и продължихме нагоре. Покрай скалите и дърветата има малка една пътечка. И води тя до другия край на хълма.
А оттам се окрива нова вълшебна гледка. Отново към язовира. И към селото Широко поле. С голямото училище в средата. А също и към сгушеното в полите на Родопите с. Звезделина.
Според една от дружките ми, в скалите на крепостта гнездят лешояди. И излитали в полет около 17.00 часа. Не успяхме да преживеем величието на този полет, по-рано се случихме горе. Просто посидяхме и поехме енергията на природата, на историята, на съвремието.

