Село Лисиците – вълшебно малко село след най-дългият въжен мост у нас над язовир Студен кладенец

Тръгвайки към Чит кая не мислех, че още толкова много интересни места има по пътя. А има!

Чит кая е разположен на хълм до язовира Студен кладенец. А той е прекрасен сам по себе си. И въжен мост има над язовира. И не е прост той, обикновен някакъв. А най-дългият въжен мост в България.

Разрушен бил старият мост от водната стихия през 1993г. Започналият   основен ремонт прерастнал в изграждане на напълно нов мост по съвременна технология. И до днес си стои той в най-тясната част на язовир „Студен кладенец“. А преминаването по него си е истинско приключение. Особено когато се поклаща равномерно от стъпките на повече преминаващи.

Красива гледка е моста и от високо.

oznor

И не по-малко красива гледка се отваря от него към язовир Студен кладенец.

И не по-малко е красив и язовирът от високо.

11-yazovir-studen-kladenets

Как да стигнем до най-дългия въжен мост в България над  яз. „Студен кладенец„.

Явно, напоследък мостът се радва но широка  популярност, та вече е познат на навигацията на „Гугъл карти“. А като целена точка следва  да се заложи с. Широко поле. Намира се на 100 км от Пловдив, на 270 км от София  и на 9 км от Кърджали.

След селото пътят продължава в черен и песъчлив. До някъде е напълно проходим с обикновен автомобил. Недалеч от селото има голяма поляна, вдясно от язовира, с краварник и овчарник, близо до съседния хълм.

1

И тук е добре да се оставят автомобилите. В събота и неделя  е лесно да се разпознае поляната. В общи линии, там, където са паркирали  другите.

А след дъжд, някъде преди първия дълбок гьол.

Високо проходимите автомобили могат да продължат и до самия язовир. Само че, тествайки издръжливостта на машините си, не забравяйте, че ще минете по прашния път. А там са добрите пешеходци. И идеята им да подишат чистия планински въздух съвсем ще потъне в автомобилните газове. Така че, искрена молба! Оставете си автомобилите на поляната и направете прекрасната 10-15 минутна разходка до язовира! Гледките са така прекрасни и въздухът така чист, че ще ви оставят достатъчно добри спомени!

А красотата и чистият въздух на мястото не изчерпват достойнствата  му.

От другия край на моста започва друг един свят. Всъщност, най-дългият въжен мост е и единственият достъп до село Лисиците. А по поляните до язовира пасат свободни кравите на живеещите в селото.

Кратката разходка по поляните ни отведе до каменна чешма. Наляхме си вода и тръгнахме по „пътя“ към селото. Няма си автомобилен път то. А провожда добрите му посетители каменна висока пътека.

И нас отведе тя до  началото на селото.

Село Лисиците. До язовира, голям един такъв. Най-романтичното село, мъничко едно такова. С кални улички едни. И каменни зидове.

И старият зид на къщите. С дъските между кирпичините тухли. Онези, които трептят с енергия, близка до човешката. Онези, които осигуряват проветрение и движение на въздуха. Онези, които позволяват топлината да не напуска стаята.

Мъдри са били предците ни. Не напразно напоследък така модерно е строителството с кирпич. Поели сме тази мъдрост и ние.

cof

Има си и жители селото. И удобни и природосъобрзани места за вечерните тлаки си изградили те. А зад двора с кравите си стоят старите китни къщи. И  нови украшения си имат те. Плодовете на научно техническата революция довели сателитните чинии и в този девствен край на родината ни.

И напук на целия технологичен напредък, си стои гордо в центъра на селото старият кладенец и посреща минувачите.

Съвременен е обликът и на стария поминък. За кравите и овцете изгладили жителите на село Лисиците напълно модерни и комфортни  жилища. И напълно доволни изглеждат кравите от полаганите за тях грижи.

Тъкмо реших, че мо-малко и по-отдалечено село няма на света, пътят ни към Чит кая ни доведе до следващо. Още по-малко. И още по-отдалечено. Буквално няколко къщи се бяха сгушили в подножието на хълма с древното светилище. Къщите на село Соколско. И обитаеми изглеждаха къщите му.

А от другия край на язовира гордо се издига друг хълм – с останките на древната крепост Моняк.

15

Не напразно така омиротворени са жители и животни в този край. Изградени са двете села в подножието на древно светилище и стара крепост. Колко ли история е минала покрай старите зидове на къщите им? Колко ли енергия пазят камъните им?

В такива моменти винаги се сещам за старото “ако стените имаха уши“. А те сигурно имат. И помнят, и знаят. Само дето нямат усти, да ни разкажат.

Но пък и само разходката покрай тях си заслужава!

Ние се качихме на скалното светилище Чит кая и останахме на върха му, до каменните пазители във форми на влечуги и над изсечените в скалите трапецовидни ниши.

Ако пък се тръгне достатъчно рано,  забърза се  темпото и денят е по лятному дълъг, за един ден може да се отскочи и до крепостта Моняк.

Ако ли пък решите да пренощувате в района, не пропускайте да се насочите към Перперикон ( за него може да прочетете в сайта). Намира се само на 13 км от село Широко поле. На връщане през хасковския път, може да се отбиете и на скалните гъби при Бели пласт. Ако ли пътят на връщане ви отведе пред Кърджали, може да посетите и „Каменната сватба“, известна също и като „Кърджалийските пирамиди“. Информация за тях  може да намерите в сайта.

Ако пък вече сте посещавали тези места, може да се насочите към гр. Момчилград и да потърсите светилището на Орфей при Татул ( за него също може да прочетете в сайта), или пък вкаменената гора.

Изобщо, районът е богат на забележителности и идеи за добре прекарани почивни дни.

0

Скалното светилище Плетената скала (Чит кая)

Проникване на Слънцето в древната обсерватория „Котката“ над с. Ясеново Село Лисиците – вълшебно малко село след най-дългият въжен мост у нас над язовир Студен кладенец

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език