Вкаменелата гора край Момчилград

Последна за деня ни беше Вкаменелата гора.

И тръгнахме към нея. Кои за първи, кои за втори път. На мен ми беше направо за четвърти. И сите три предишни, все неуспеши се случиха. Как ли не я търсих, от къде ли не й захождах. Дори последния, трети път, местен мъж ни уверяваше, че „от там“ се връщаме. Като с магическа пелена беше обвита пустата му гора и така и не ми се беше открила.

Само че време мина от последната ни несъстояла се среща. Табелки бяха поставили добри хора. А още по-добри и ни упътиха.

Как да стигнем до Вкаменелата гора.

На 10 км от Момчилград е с. Равен. И в него, на центъра с джамията са поставени кафявите туристически табели. И по тях, до следващата кафява табела на дърво  вдясно от пътя. Е, точно до нея оставихме автомобилите. И тръгнахме по табелата вдясно към гората. А пътеката не предполага предвижване дори с най-проходимите джипове.

Съвсем в началото на отбивката местни изградили прекрасно място за извънкласни занимания и шумни запивки.

Табелката указваше 3 км до вкаменелата гора. И така се и оказа. За успокоение на нетърпеливите, 3 км беше до самия край на гората.

И точно тук се изясниха обърките. Като повечето търсещи, и аз до този миг си представях за вкаменела гора една  такава подредена и компактна местност със струпани в нея вкаменели дървета.

И чак подредена и компактна не била, но някога, преди засиления туристически интерес, гората си била значително богата на вкаменелости. Но тръгнали по нея туристите. И всеки искал късче поне да отнесе в дома си от тази екзотичност. Откликнали на туристическите нужди и местните. И с камиони извозили големи вкаменели дънери до вилните имения на местни и далечни богаташи.

И така, днес от гората останали няколко сал дънера. При това не разположени компактно, а разпръстнати покрай реката. И дотам самотни бяха някои, че в умората и неправилната представа на очакванията си, туристът съвсем спокойно може и да ги подмине.

Затова, след като стигнете реката, оглеждайте се и търсете. Дънерите са около десетина. И  малко от тях са със значителни размери. Повечето са малки и ниски. Но след като видите първото, вече няма да има и място за съмнение в душите ви относно следващите находки.

И друг много важен съвет. Получихме го ние на пътеката  от връщащи се туристи и го предавам нататък. Гледайте пътеката и следвайте каменните стрелки! Табелки, наистина, има. Но не много и обикновено не на важните горски кръстовища. И там помагат тези подредени във формата на стрелки камъни. Понякога стрелките са и дървени. И винаги водят на правилното място.

В общи линии,  започналата в гора пътека,  след няколко минути ни изведе на поляна. С крави и две чешми, и двете пресъхнали. И за да не се плашите дали ще видите всички земни и надземни знаци, ориентирът е един. В края на поляната има скала. И посоката е към тази скала.

И в самия край на поляната и преди скалата, посоката е наляво и надолу към реката.

На отиване спазвахме всяко едно отклонение с прилежността на добър ученик. Връщахме се и тръгвахме наново.

Пътят на връщане ни показа, че е истински трудно да сбъркаме,  стига да спазваме очертаната посока. С крайна цел реката.

И като стигнахме реката, и все по нея. Преминахме я  по удобно разположени камъни поне десетина пъти. И неизменно се оглеждахме за каменните стрелки. На места имаше,  и макар и редки, но полезно разположени табелки по дърветата. Ориентир ни беше също и червената маркировка, която следвахме до самия край.

А разходката покрай реката ни дари с най-прекрасни гледки, сътворени от неуморната работа на древните реки.

При поредното преминаване пътеката не последва логичния си досега ход покрай реката. Наместо това указателна табела посочваше стръмно нагоре.

И докато се чудихме шегувал ли се е някой и дали да я следваме, първият осмелил се да тръгне по стръмното нададе радостен вик. И това беше първото вкаменело дърво. А снимките на това дърво са на Стоил Стоилов.

След него пътеката си продължи по реката и не я напусна до самия край. Само следяхме стрелките, за да пресичаме правилно и да се оказваме винаги на правилния бряг.

И започнахме да виждаме остатъците от вкаменелите дънери.

Малко преди края на пътеката поредното преминаване на реката ни отведе до уширение. И него нарекохме на по-концентрирани остатъци от вкаменелости. Или, цитирайки Стоилов старши, Ето това беше вкаменелата гора!

Останки от вкаменели дървета имаше и по образуваните в скалите легла, и в подножието им.

И не само това. Ясно личаха наранените стъбла на древните дървета, враснали се в скалата. Като сталакмити и сталактити  стърчаха пречупените  от вековете им стволове.

Чак след като стигнахме края на пътеката отдадохме титлата за най-голяма концентрация на мястото. Тогава и успях да го обиколя.

По указания на част от групата, останали да ни изчакат, заобиколих речните скали и се натъкнах на прекрасен мини водапад. Миеха водите на водопада камък във формата на сърцевидна круша. А каменна скала го отвеждаше надолу към реката.

Но това беше после. А в началото бързахме. И след уширението тръгнахме по стрелките нагоре. И тук пътеката стана истински стръмна и ронлива. Като истински край. А краят настъпи по същия начин, както и започна. Не виждахме вече накъде да вървим. И отново се запитахме дали пък някой не се е шегувал и каква е логиката пътеката да тръгва толкова стръмно нагоре. И както и първото вкаменело дърво, точно в този момент видяхме последното. Най-голямото и внушително. Като истински венец  завърши то цялата ни обиколка. Показа ни не само дебелият си ствол. Показа ни и кухата му вътрешност, и образованията в нея.

Напълно доволна бях от откритията ни. Особено след предупрежденията на наскоро ходилите, че почти нищо не било останало и направо нямало  какво да се види. Че нямаше много, така беше. Но и видяното си беше достатъчно впечатляващо.

И със спокойствието на удовлетвореността, вече насочих погледа си към каменните скали наоколо. Прекалено подредени бяха те. Поставени един върху друг по твърде неестествен начин.

И друго откритие направихме. Там, при водопада. Каменно колело. Идеално правилно и без съмнение обработено. И тежко. Твърде тежко за пренасяне.

И въпроси постави то. Дали някой е направил това немислимо усилие да го донесе до тук? И за какво? Дали пък древните не са използвали колелото? И колко старо е всъщност то?

И нали за отговори бяхме тръгнали, отнесохме въпросите по пътя си.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език