Третият ни мегалитен ден ни срещна с Мухарем. Присъедини се към нас по покана на нашия организатор, Костадин Димов. Да ни заведе в света на древните. И да ни разкаже за живота на съвременниците ни.
Прекрасен човек се оказа Мухарем! Не само силно духовен, но и изключително интелигентен и начетен. И Корана, и Библията познаваше. И за историята на древните беше чел, и с археолози и учени се беше срещал.
И много религиозен беше също. А доколкото имамът в неговото населено място починал, изпълнявал Мухарем и тази длъжност. При поканата да се присъедини към нас, обяснил на Костадин, че ще дойде, само да няма погребение в деня. И целият вчерашен ден отправяхме молитви за здравето и живота на миряните му. И ето че Мухарем успя да ни удостои с присъствието си. Срещнахме го по време на мюсулманския пост рамазан. И гладен и жаден беше приел да ходи редом с нас в топлината на май.
Строени с целия керван коли на пътното платно, разказа ни Костадин очакваното от деня.
А този ден на непознатото беше отреден. Непознато за нас, а открито вече от Христо Тодев. И ни отведе той над село Скалина. Свихме по черния път и не след дълго оставихме автомобилите.
И ни разясни Костадин Димов видовете шарапани.
Тези, предназначени за направа на вино, действително по-дълбоки били. Че да може да се задържи божествената течност. Понякога една до друга две шарапани били градени. Едната с голяма плоска част, върху която се мачкало гроздето и чучур, по който се изливала получената течност. И втора шарапана – дълбока, в която се съхранявала божествената течност и от която се изгребвала тя. И обичайно по върхове били разполагани. За да бъдат ползвани за съхранение на ритуалните течности.
Другите, по-плоски и плитки шарапани се деляли на два вида. Едните до водоеми били строени. И ползвани били за обработка на лен. Нали именно от лен шиели древните ритуалните си облекла. А получавали ленените влакна като биели лененото семе с бухалки и непрекъснато го мокрели с вода. Затова трябвало да бъде близо до водоем, да черпят вода от него. И налагали древните ленени семена върху „тавата“ на древната шарапана.
Вторият вид плоски шарапани се предполага да са били ползвани за премиване на руда. С твърдина се отличавала тяхната плоска част. Стривала се рудата на пясък върху шарапаната. И като се отмивала с вода, оставали на дъното ценните златни частици.
И общите принципи за датиране на древните находища ни сподели Костадин. В зависимост от твърдината на скалата, с времето камъкът започвал да се заобля. И така, ако има ясно изразен ръб обектът и скалата покрай ръба е бяла, значи наблюдаваме скорошно отчупване. Ако е заоблено обработеното място, то обектът е поне на 1 000 години. Ако ли пък вече съвсем бледо си личи дяланото, значи извършено е то преди новата ера. Разбира се, това са съвсем общи признаци, без претенции за прецизност. Тежката дума винаги остава на специалистите със сериозната техника.
Наснимахме шарапаната и застанахме ние под едно дърво. И докато Христо и Анатоли оръшкваха района в търсене на целените храмове, Мухрем започна своята беседа.
Вчерашната вечер Веси беше разказала за лечението на тялото с билки и газове. И редно беше на следващия ден да обърнем поглед към духовното. А както се оказа малко по-късно, точно по продължението на вчерашната тема и се движехме.
Започна своя разказ Мухарем с въведение в алианството, клон на исляма. Него изповядвали жителите на района. И алиани били наричани те.
Само дето насред разказа му чухме победен вик от гората. “ Намерих я“, изрева радостно Анатоли. И ние по вика му тръгнахме. А разказът си Мухарем на следващия ден довърши.
Пътека нямаше. Или поне обозначена такава. Нещо стръмно, тясно и хлъзгаво ни отведе до перфектно оформена постройка. Със защитено със свод недълбоко помещение и оформен отвор в него. А зад отвора издълбана беше ниша с гладки стени.
Така и не изяснихме предназначението й. То ли храм, то ли лечебница. Няколко подобни пещери видяхме този ден. И неминуемо предположения се вихреха. Но, за тях по-късно. При първата само гледахме и се възхищавахме на изкустния строеж.
Цели пет души се събраха в него. И нали туристи, заговориха. И замълчахме ние. Техният говор ехтеше и излизаше при нас като мелодия. Помолихме ги да издадат по-мелодични звучи. И като един произнесоха те провлаченото „оммммммм“. И музиката му забуча в пещерата, обходи стените й и излезе при нас като магична песен.
Намиращите се вътре разказаха как звукът обхождал стените, резонирал в главите им и навлизал с вибрациите в телата им. На тибетска купа го оприличиха.
Като „напушени“ се чуствали. И се роди идея за предназначението на скалната пещера. Може би чрез резонирането на звука въздействали древните на посетителите и така ги подготвяли да отворят съзнанието си и да срещнат божественото. А може и лечение със същите тези вибрации да са прилагали.
