Продължаваме по скалните пещери и ниши над село Скалина

Истински откриватели изобразявахме този ден.
След двата храма-лечебници си тръгнаха по-разумните от нас. А ние, търсещите, драснахме по Христо към дивото. Ниши и скали да търсим.
И диво си беше. Посочваше Христо посоката. Вървеше напред Анатоли и сечеше с мачетето. И ние ги следвахме по току – що изсечената просека. А нападалите борови иглички и листа правеха стръмните участъци екзотично хлъзгави. И добре че здрави дърветата, че обираха тежестта и подхлъзванията на стръмните завои.
И се показваха из – зад трънаците скалите. С изветрени от времето стени.

И първите ни скални ниши  под покривче-козирка. Този ден видях няколко подобни съчетания. Една почти идеално кръгла и малка, а под нея трапецовидна, но оформена сякаш като рокличка на момиче. На това ми и заприличаха. На глава и тяло на момиче.

Срещаха ни прецизно оформени камъни. Дали положени, дали паднали при някой земен трус.

Хвърлихме се отново в новосъздадената пътека и стигнахме до втората целяна скала. Отново две ниши. Този път добре оформени. И отново под козирка.

Нови поставени редом, или един върху друг каменни късове ни срещаха. Обработени и подредени.

А над пропастта следеше пътя ни скална змия.

И под вещия й поглед стигнахме до следващата ни скална цел.

Ниши, изсечени върху нея нямаше. Открихме, обаче, два слънчеви кръга. С геометрична точност изсечени. Един голям и по-малък до него.

Сечеше Анатоли,  вървяхме ний по него. И нови оформени и подредени скални камъни срещахме.

И новата ни цел. Нова огромна скала, оформена сякаш в профила на вълк. А под задължителната  козирка – множество трапецовидни ниши, изсечени в нея. Част от тях то ли изветрени вече от времето, то ли недовършени някога.

Много ниши видяхме тези дни. Но една ни впечатли. Изключително дълбока и загладена. Формата на трапец се размиваше може би в нежен овал.

И великодушно споделяше с нас откритията си Христо Тодев.

И ни поведе към следващото. Пещера със скална козирка. По черните следи на горната стена предполагаха вещите в групата за последваща намеса при изсичането й.

Следващата пещера беше под скала. А вдясно от нея указваха на местоположението й три ниши. Едната кръгла и самостоятелна. Другите две отново във формата на „момиче“ – малка и кръгла, а под нея трапецовидна.

Следващият скален къс ни удиви с издълбаната ниша в горната си част. И стълбички бяха издълбани към нея. Дали не е била предназначена за по-регулярно ползване?

От към лицето й имаше още две изсичания. Във формата на гимнастическа бухалка и нещо, наподобяващо съвременните старинни ключове.

Толкова ниши видяхме в скалите, че никак не ни учуди възгласа на Веси:“ И на небето има ниши!“. Извихме погледи нагоре. И наистина, две небесни ниши беше оформил белият облак. А под него се гушеше в планината близкото село.

Към края на пътя ни невисока скала се изправи пред нас. Покачихме се на нея и критично заразглеждахме повърхността й.

И открихме две скални изсичания. Едното в абсолютната форма на сперматозоид.

А другото кръгло. Може би яйцеклетка?

И бяха разположени така един срещу друг, сякаш естественият процес по проникване следваше да изпълнят.

Погледахме ги, походихме още малко сред скалните образования. А в края на пътеката ни изпрати нова каменна змия. Като онази, която бдеше над нас в началото на същата пътека.

Пожелах й с добро да си остане. Па се върнахме при колите.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език