Истински откриватели изобразявахме този ден.
След двата храма-лечебници си тръгнаха по-разумните от нас. А ние, търсещите, драснахме по Христо към дивото. Ниши и скали да търсим.
И диво си беше. Посочваше Христо посоката. Вървеше напред Анатоли и сечеше с мачетето. И ние ги следвахме по току – що изсечената просека. А нападалите борови иглички и листа правеха стръмните участъци екзотично хлъзгави. И добре че здрави дърветата, че обираха тежестта и подхлъзванията на стръмните завои.
И се показваха из – зад трънаците скалите. С изветрени от времето стени.
Пожелах й с добро да си остане. Па се върнахме при колите.

