За награда на геройски издържалите откривателския дракинг и трънинг, ни поведе Христо Тодев към значително по-културно мероприятие. Посещение на древен храм.
„Досами пътя е, от пътя се вижда“, ни каза той.
И тръгнахме към село Овчево, на 4 км от Скалина и на 22 км от Момчилград. Отдавна не бил ходил Христо, та първоначално в началото на селото спряхме. И тъй като нищо не видяхме, като разтревожени птици се заоглеждахме наоколо.
И не се забави нашият ангел. Излезе местен с угрижено лице. Попита ни как може да ни бъде полезен. И ни упъти. В другия край на селото бил търсеният от нас обект.
И дотам стигнахме. И пак нищо не видяхме. И се заогледа Христо.
То, хубаво се е виждал от пътя някога храма, ама нови къщи построили местните. И скрили гледката.
И пак се появи нашият ангел. И пак ни посочи пътя. И съвсем зад последната къща на селото се изправи пред погледа ни величествения храм.
Чела бях наскоро, че кръстен бил от други посетители „Очите на Хор“. И сега разбрах защо. Като две очи бяха издълбани двете му помещения.
За пореден път спомена някой, че като „гробница“ бил описан обектът от други. И се заговорихме колко много древни строежи на гробници оприличават някои. Писах за това при ходенето ми в храмовете над Старосел. Но няма да се уморя да пиша.
Може би объркването започнало от Александър Фол. Той като гробници описал множество открити от него старини. Въпреки че човешки останки били намерени само в изключително малко обекти. Но така всички и останали в общото съзнание под един знаменател.
Но дори и там, където били открити следи от погребение, това не е доказателство единствено за гробищно предназначение. Както каза Христо, може и години да се ползва за храм едно помещение. И накрая погребват в него някой владетел. И го намират по-късно, и го кръщават „гробница“.
Но трябва ли така повърхностно да се разсъждава? Та нима и ние не погребваме значимите си личности в църквите си?! В съвсем близкото ни минало богати и знатни католици плащали прескъпо останките им да бъдат положени под пода на църквата. И днес, влизайки в множество католически църкви, на практика посетителят ходи по надгробните им плочи. Прави ли това величествените църкви гробници?
За Староселските храмове към това описание се добавя и факта, че всички са открити под могили. И като ще е могила, то ще е и гробница.
Дали е правилно, или не, всъщност никой от нас не знае. Живи свидетели няма. Но пък затова съществува науката археология, за да правят изводите си учените въз основа на знания и съпоставяне с други обекти.
Специално за староселските храмове стигнали вече до категоричния извод, че храмове са откритията, не гробници. Просто в онзи район такъв бил строежът им. Могили били изграждани над всеки от тях още в древността. И като подмогилни храмове ги разглежда съвременната наука.
Видяното в Овчево също не притежава никакви доказателства да е било гробница. Не са открити никакви човешки останки, нито пък ритуални вещи.
А дали храм било, дали дом, или храм-лечебница, предстои да уточняват вещите.
Ние пък стълби в скалата видяхме вдясно. И като има стълби, значи трябва да се покачим. И се покачихме. А отгоре се откри невероятна гледка към планината и селото.
Слязохме. А Христо вече завързал беше разговор с местен. Къщата му над стълбите била. С напевния родопски акцент заразпитва той водача ни. А там водил ли си ги? А онази пещера показа ли им?
То, много туристи минавали. И много пишман водачи ги водели. И за стълбите им разправяли, че са от някога. Но, всъщност, местните ги издълбали да се качват до нивите.
А храмът си бил древен. Но повече не можа да ни разкаже.
Обмениха знания и идеи с Христо, пожелахме си прекрасни дни и тръгнахме.
А времето беше превалило обяда. Гладни бяха хората. Колко още духовно можеше да поемем на празен стомах?!
И тръгнахме към срещата с другите. При всеизвестните кебапчета на Джебел. „Не сте яли толкова вкусни кебапчета!“, подкачи групата Костадин. Така бяха изгладнели и уморени всички, че наистина на най-вкусни ги определиха.
