Тракийският култов комплекс се намира на около 2 километра на с. Старосел, на 50 км. от Пловдив и на 170 км. от София.
До него може да се стигне или по пътя Пловдив-Хисаря, или по подбалканската линия и след това по пътя Карлово-Хисаря-Черничево. И в двамата случая на с. Черничево има разклон, който сочи на пътя към Старосел.
Много пъти, докато се разхождам из парковете на Хисаря, дочувам разговори на разни преминаващи. От тях съдех, че са тръгнали на приятни събото-неделя из околностите. Доста често се споменаваше и посещение на староселския култов комплекс. И всеки път неизменно сладката ми радост от това, че българите са тръгнали да обикалят старините си, се помрачаваше от чутото „староселската гробница“. Като закована спирах. И нали обичам да си общувам със заобикалящата ме действителност, както многократно отбелязват приятелите ми, влизах в разговор с тези непознати. За да им кажа, че това не е само гробница. Това е храм. Древнотракийски храм. За да знаем и да се гордеем.
И всеки път недоумявах поради що всички са кръстили този величествен храм „гробница“.
И намерих обяснение, когато седнах да пиша това писание. Реших да не разчитам само на чутото от разпоредителите при храма, а да прочати и официлните версии. И започнах да чета. И разбрах от къде идва объркването. Тъй като храмът е намерен зарит под могила, храмът е кръстен „Четиньова могила“. И тъй като могилите по нашите земи най-често се свързват с откритие под тях гробници, много хора правят тази невярна асоциация.
А всъщност откритото е именно храм, част от голям тракийски култов комплекс, изграден в района. По всички околни върхове има множество подобни храмове. Част от тях са проучени вече, но все още не са отворени за посещение.
Има също и много гробници в околностите. Които образували могилен некропол, разположен в южните склонове на Средна гора.
Но този храм „Четиньова могила“ е най-голямата подобна структура в Тракия и региона, построена в средата на IV в. пр. Хр. В определен период от съществуването си вероятно в него е погребан тракийски владетел, който според археолозите, най-вероятно бил Котис I.
