Мегалитът над село Бузовград, включващ Вратата на богинята Майка, Бащин камък и Мъжки камък, е древно светилище от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Намира се по северните склонове на Сърнена Средна гора в близост до село Бузовград, община Казанлък.
Докато писах за мегалита Момини гърди в местността Каменица над с.Старосел, срещнах сравнение на намиращата се там арка „Момини гърди“ с арката на Богинята майка в Бузовград.
И се сетих за едно прекрасно пътешествие до това тракийско светилище. През Казанлък и Бузовград, до Златните кубета на с. Шипка, самият връх Шипка, Трявна и етнографския музей на открито „Роза дамасцена“ край с.Павел баня.
А напълно е достъпно светилището над Бузовград. Извисява се над казанлъшкото село Бузовград, на около 5 километра югозападно от Казанлък. За разлика от други обекти, добрите хора в селото са поставили достатъчно указателни табели. По тях се стига до началото на пешеходната еко пътека. И именно там е мястото за оставяне на превозното средство.
А еко – пътеката е достатъчно добре маркирана. И още по нея са първите срещи с древните каменни късове.
И ето я Вратата на Богинята майка.
Скална група от няколко камъка. Винаги, когато попадам на подобни места, се чудя с каква сила и средства са подреждали тези огромни каменни късове древните. И така неуки ли са били, както високомерно намираме днес?!
И този мегалит е едно от доказателствата, че никак не са били неуки. Напротив. Не само са подредени огромните камъни във формата на арка, но сред тях чрез изсичане е обособен отвор с височина около 1,80 m. И не просто е изсечен, а е изграден така, че Слънцето попада в него при залез.
Състои се този отвор от два хоризонтално разположени каменни блока. А основата им е част от основната скала на масива, образувайки по този начин „трилит“. Освен този отвор, на хълма са разположени множество скални структури, наподобяващи „трон“ и „жервеник“.
И още едно доказателство за изключителния напредък на науката при цивилизацията на траките предлага това съоръжение. Не просто е изграден мегалитът. Погледнат от високо, той попада на един от върховете на триъгълник. В другите два ъгъла на този триъгълник попадат столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка.
И дори това не е всичко. Според Александър Фол, „на отсрещните старопланински хълмове, виждащи се през „прозореца“ има изградени подобни съоръжения. Възможно е освен култови съоръжения да са използвани и като военни наблюдателници и комуникационни точки. При ясно време връзката между тях се е осъществявала с бронзови слънчеви огледала, а през нощта с огньове“.
Според археолозите мегалитът само е наследен от траките. А е сътворен и ползван от население, обитаващо българските земи преди тях. Вероятният период на изграждането му е 1800 – 1600 г. пр.н.е.
В района на мегалита „Врата на богинята Майка“ е разпръснат част от праха на починалия през 2006 г. бележит траколог Александър Фол. А през 2009 г. на един от гигантските камъни в деня на лятното равноденствие е поставена и каменна плоча в негова чест.
За да се изследва предназначението на мегалита, е хубаво да си припомним вярванията на траките. Според древната им религия, изгревът на слънцето символизира раждането, а залезът – смъртта и отвъдния свят на мъртвите. Това дава основание на изследователите да определят мегалита като символ на „Врата към отвъдното“ и да предположат, че бил използван при култови ритуали и погребения на тракийски аристократи и жреци.
Друго негово предназначение било за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Нали слънчевите лъчи при залез, в деня на Лятното слънцестоене, 21 юни минавали точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падали на отсрещната скала.
Не пропуснахме да се покатерим ние върху хилядолетните камъни. И се откриха пред погледа ни множество други каменни структури. За жалост, или не са изследвани достатъчно те, или учените нямат някакви популярни предположения за предназначението им.
Нали към плодородието имали култ древните траки, подобни фалосообразни камъни често са присъствали на древните им светилища.
Един от тях, Уйов камик, до с. Старосел, днес е напълно разрушен от иманяри.
И друг мегалит във формата на мъжки полов член има в същата местност.
Мъжкият камък. Гледайки формата му, никакви съмнения не оставя за наименованието си.
А за да се обходят всички забележими места удобно, през 2005 г. е изградена екопътека „Път през вековете“. Тръгва тя от края на селото. И следва след нарочно поставена указателна табела. Минава тя през гориста местност. Има едно сравнително стръмно изкачване, но не е нещо непостижимо. И в шеги, закачки и много снимки, пътеката се преодолява за не повече от два часа. И най-важното, доколкото маршрутът е кръгов, краят на пътеката ви води до любимият автомобил.
А минава тя освен през описаните тракийски мегалити, през силно разрушената крепост Бузово кале.
В древността била ранновизантийска крепост на северните склонове на Сърнена Средна гора. Построена на 566 м надморска височина, имала форма на неправилен четириъгълник. Обграждала 17 декара площ и бойни кули усилвали южната й стена.
Днес от нея са останали жалки останки.
Преминава екопътеката и през местност Черковището, в която били изградени византийски базилики.
На пътя й е и Тракийска гробница. Само дето зад ламаринена врата е скрита и нищо се от нея не види.
Но пък панорамата над съвремеността ни е неповторима.
Дава вид чак до намиращия се съвсем наблизо язовир Копринка. Където, между другото, може да се похапне доста вкусно в заведението до самата язовирна стена. А времето до идването на поръчката ние използвахме да се покатерим на внушителната стена и да зареем поглед в чистата необятност на водата.
