Всъщност, чутото от самите археолози, участвали в разкопките още преди двадесет години, напълно съвпада и с „официалните версии“.
Тогава, преди много години, имах късмета да посетя именно археологическите разкопки. Не се допускаха външни лица. За да не изнесат ценна информация и да подмамят иманярите. Близка моя тогава работеше в Археологическия музей в Пловдив и под нейното крило се озовах направо на работната площадка.
А иманярите вече бяха подмамени. Всъщност, както повечето могили в района, и тази беше открита първо от тях. И въпреки неуспеха си да проникнат в нея, все пак бяха успели да отнесат доста ценни находки. Една от които статуята на ритуалните животни, поставени като пазители на огромното стълбище.
И интересна история има това нашествие на иманярите.
И те я приели за обикновена гробница. И започнали да проникват в нея по обичайния си начин – отгоре. Пробили голяма дупка с намерение от там да се промъкнат. И чули страшен тътен от падащи камъни. Така грандиозен бил той, че иманярите приели, че падат камъните на невероятна дълбочина. Уплашили се те и изоставили неоглозган обекта си.
И когато на тяхно място пристигнали археолозите, установили причината за този иманярски страх.
Вътрешната зала на древната постройка била с куполовиден покрив. И се държала конструкцията на най-горния, ключовия, камък. И като нарушили него иманярите, тръгнала да се руши и цялата покривна конструкция. И от това се образувал страшния тътен. Не че било дълбоко. Слаба Богу, не успяла да се срути цялата конструкция, та и днес можем да видим голяма част от древния покрив. Разбира се, днес целият е реставриран.
И още тогава археолозите говореха, че са открили истински храм на поклонниците на Орфей. Същата беседа чувах неизменно от разпоредителите при многобройните си посещения. А те наистина бяха многобройни. В един период водех там всичките си приятели и гости от други градове. Така често ходих, че последния път разпоредителката се поколеба дали да ми скъса билетче, или да ми плати за изнасяне на беседа. Така добре я бях вече усвоила.
И да тръгнем от начало.
Храмът се намира на висок връх в Същинска Средна гора, над с. Старосел.
Както казах, имах късмета да го видя в току-що разкрития му вид. Нямаше по-величествена гледка за мен до тогава. Имах чувството, че се намирам най-малко до египетските пирамиди.
Пред мен се бяха открили огромните каменни стъпала. С огромните каменни перила. И останките от лапите на ритуалните животни, пазещи входа. Онези, които били отнесени от иманярите .
Видът на храма беше истински величествен.
А за доброто му съхранение определено беше допринесъл дебелия слой пръст, натрупан върху него. И след откриването му, старинната постройка трябваше да бъде изложена на безжалостното разрушение на вятър, студ и дъжд. Заради това се наложило върху него да бъде изградена дървена конструкция. За да се запази под нея древната обител. Е, тази конструкция определено попречи на първоначалното възприемане на величествения храм. Но пък ще позволи неговото по-дълго съществуване.
По цялата окръжност на храма е изградена внушителната ограда (крепида) от каменни блокове.
Площадката е изградена пред входа на правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод. Вратата към това помещение била двукрила и се движела по издълбани в пода жлебове. В това първо помещение няма изградено нищо допълнително.
След това помещение е изградена втора, еднокрила врата. Която също се движела по издълбани в пода жлебове.
Именно тези жлебове, останали издълбани от движението на двете врати дали допълнително основание на археолозите да допуснат, че в помещението след първата врата влизали множество посетители, сиреч, било предназначено за масовите поклонници. А помещението след втората врата било отредено на малцината посветени. Тъй като жлебовете на първата врата са значително по-дълбоко изрязани в пода. Тоест, вратата се движела значително по-често, влизали повече хора. А жлебовете на втората врата са видимо по-слабо издълбани. Явно вратата била ползвана значително по-рядко, може би от малобройните посветени.
И тази втора врата води до по-малка, кръгла камера с купол. Онзи куполен покрив, който са опитали да разрушат иманярите.
А в малката кръгла камера е открита изградена нещо като ниска пейка по протежение на цялата окръжност. Уникална е и стената на кръглата камера. До днес по стените й са останали полуколони и запазени цветни орнаменти.
