Когато започнах да чета за останалите храмове в района установих, че всички те са открити засипани с пръст във формата на могила. И заради това всеки един от тях носи наименоването „могила“. Така големият храм е кръстен „Четиньова могила“, храмът под него „Могила Хоризонт“. Като „Чолакова могила“ е определен дори открития в района кромлех.
И доколкото до сега под могили обикновено са откривани гробници, именно това е била първата версия за предназначението на големия храм над с. Старосел. Още повече, се предполага, че в храма е погребан велик за времето си човек.
Но, доколкото успях да се ориентирам от прочетеното, подобни погребения на значими за времето си хора в храмове не са били рядкост. Дори в съвременните католически катедрали са погребвани много видни личности. В много от катедралите на западна Европа гробовете са непосредствено под пода на самия храм. И посетителят стъпва по надгробните им плочи, очертани на пода. Но това не превръща нито един от храмовете в гробница.
Че в района на село Старосел е имало древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия, свидетелстват откритите археологическите находки. А характерът им дава основание на изследователите да смятат, че същият този район около село Старосел през ІV век пр. Хр. не е бил само прадинастична област, а безспорно царска. Анализът на архитектурата на откритите укрепени обекти и могилни насипи им говори, че откритите в Средна гора строежи са били възможни само със средствата на силен владетел.
Доказателство за това те намират и в наличието именно на този храм, наречен Четиньова могила. Него те определят като най-големия подмогилен храм от времето на Одриското царство. А архитектурата и мащабите му дават основание на археолозите да приемат, че е строен по време на силен владетел.
Във вътрешната стая на храма били допускани само посветените в орфизма. Там те извършвали тайнствата на религията.
Няма да забравя как ги обясни при едно от посещенията ми разпоредителката.
Беше ден неделя. А се наложи да говори освен пред нас, и пред група недоволно гледащи мъже. „Мъже в командировка“ ги кръстих веднага аз. И точно на такива си приличаха. Група мъже, освободени за два дни от семейните задължения и тежести, явно предната съботна вечер бяха дали воля на свободата си и сладките приказки бяха поляли с добро количество огнена вода. И по непонятна за мен причина в неделния ден по обед бяха дошли на посещения в храма. Че не беше много по тяхна воля, личеше по недобрите им погледи. Носещи тежестта на снощното опиянение, в тях се четеше единствено досада от „тези камъни“, които ги бяха насилили да гледат.
И започна разпоредителката с думите, че ще разкаже за четири от тайнствата на орфизма. Погледите на мъжете ставаха все по-недоволни и отсъстващи.
-Първото тайнство е посветено на възникването на живота и представлява поникване на семе и наблюдение на порастващото растение.
Само дето не изохкаха гласно от досада мъжете. Всеки от тях вече визуализираше удобния си фотьол и поне една биричка за прогонване на махмурлука.
Не се отчайваше лесно разпоредителката:
-Второто тайнство, което са практикували – продължи тя – е опиване с вино.
Тук мъжете видимо живнаха. Определено успя да привлече вниманието им сладкодумната разпоредителка.
Дочуха се дори откъслечни подмятания, че това точно тайнство се практикува и до ден днешен. И те самите не пропускали. Изказаха се дори мнения, че това орфизмът няма да е лоша религия в крайна сметка.
Поутихна възбудената глъч и продължи разпоредителката:
-Третото тайнство отново е свързано с плодовитостта и се изразява в обладавене на девствена девойка.
Тогава, честно казано, си помислих, че преувеличи тя, за да не секва току настъпилия ентусиазъм. Но след като прочетох за вакханалиите при траките, празнуващи именно плодородието с необуздани сношения, всичко си дойде на мястото.
При описване на третото тайнство мъжете прогониха и последната следа от махмурлук и умора. Очите им вече светеха, зароди се шумна суматоха. И сред нея се издигнаха гласове. Питаха – а как могат да се запишат и те за тази религия. И към кого е нужно да се обърнат.
Пое закачката им разпоредителката и каза, че не за първи път се възбужда у посетителите подобен интерес към орфизма. И затова се били подготвили те. Създали нарочна книга, в която записват желаещите.
Нямаха търпение мъжете да се насочат към нея. Така де, какво има повече да им се гледа на „камъните“. Ще вземе някой да им заеме мястото. Или страниците на книгата да свършат.
-Няма да се случи – увери ги разпоредителката – всички желаещи ще запишем. Само да изслушате и четвъртото тайнство и преминаване към записа.
А четвъртото тайнство било свързано с края на земния път на древния орфист. Нали в прераждането вярвали, когато дойдел моментът един мъж да прецени, че достатъчно е сътворил в този си живот, събирал всичките си най-добри приятели и заедно отивали до високо място в планината. Качвал се мъжът на високо. А долу оставали приятелите му. Насочвали към небето копията си. И мъжът се хвърлял върху тях. Да се освободи от земната обвивка на физическото си тяло и да освободи душата си за полет към отвъдното.
Излишно е да казвам, че ентусиазмът у мъжете в командировка и интересът им към орфизмът рязко спадна. То опиването с вино и обладаването на девойка са си едно. Ама чак пък набождане на копия. Останаха си християни и след края на беседата.
Излязоха те с потушен ентусиазъм от храма. И към ваната с вино се насочихме дружно.
Вкопана скална вана от северната страна на могилата с елипсовидна основа и плътна замазка. При откриването й вътре в нея били намерени съдове за пиене на вино и цедилки. Дори и малко вино по дъното, според разказа на разпоредителката.
На 30 м южно от куполната сграда пък се извисява скален комплекс, за който се твърди, че бил жертвен олтар.
А до него е открит „ кенотаф“ – празен гроб. Незнайно по какви причини, иманярите не бяха стигнали до него. И археолозите открили в три отделни ями около него– отделни останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение. А на входа му открили разчленен на три конски труп.
