Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма и няколко царски погребения.
От тях, освен големият храм на Четиньова могила, е отворен за посещения и храм “Хоризонт”. Доколкото и той е открит, засипан под могила, тя е кръстена Тракийската могила „Хоризонт“. Храмът е разположена в подножието на Четиньова могила и е част от тракийския култов център край село Старосел в Средна гора. А носи, заедно с могилата името на европейската фондация „Stitching Horizon“, с чиито средства основно се провеждат разкопките на Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) през 2002 година.
Намира се в самото начало на пътя към големия храм, след изхода от с. Старосел. В местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел.
Посетителят лесно може да се ориентира по нарочно поставената обозначителна табела. След нея има изграден паркинг. А от него до храма води кратка пътека. Към момента за посещението на този храм не се заплаща такса. И няма екскурзоводи.
Храмът е датиран от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.
Изграден във вече готова могила, част от насипа на която е отнета за построяването му.
В голямото помещение на храма е изградена колонада от десет на брой колони. Шест от колоните са лицеви, разположени отпред. А от двете им страни се извисяват по още две. Всяка колона е положена върху база и има по два барабана и капител в ранен дорийски стил.
Лицевите и страничните колони наподобява напречен коридор. И са изградени в широко преддверие на храма, в което се влиза чрез три стъпала и вход между централните колони.
От него през по-малко преддверие се стига до централната камера, в която са влизали само посветените.
Интересното на този храм е, че още след построяването му централната камера е затрупана. Само правоъгълният блок, оформен от десетте колони се издавал пред могилата.
Именно тези колони правят храма уникален. А уникалността му се състои в това, че храмът „Хоризонт“ е единственият разкрит от епохата на древна Тракия храм с колони.
Въпреки че по тях наподобява старогръцките храмове, този храм не може да се причисли и към тях. Той се различава принципно от тях, доколкото е покрит. А старогръцките храмове са изцяло открити.
В средата на IV век пр.н.е. в храма бил погребан тракиец от висш ранг. А за това археолозите съдят по намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи. Археолозите смятат, че откритите дарове са само малка част от действително оставените. А голяма част са отнесени от осквернители още в древността. И заради предположението, че даровете са били далеч по-богати, а и от самия характер на останалите дарове до днес, те съдят, че в храма е погребан не просто висш тракиец, а цар.
Намерените дванадесет бронзови върха на стрели определят погребаният като войн. Множеството сребърни мъниста показват, че дрехите му са били обшити със сребро. А откритите петнадесет пластинки с квадратна форма и отвори за пришиване са изработени от чисто злато. Освен че притежават изключителна стойност, те представляват част от ризница, вероятно кожена.
И отново изследователите са разделени относно етапите на построяване на храма.
Наблюдавайки връзките между отделните архитектурни елементи, доц. Георги Китов смята, че най-напред е натрупан и оформен насипът, в който допълнително е изградена централната камера. Тя веднага е била засипана и видимо е останало малкото преддверие. По-късно е издигната колонадата и са направени преустройства за укрепване на храма с допълнителни зидове. А още по-късно е извършено в храма погребението на висш представител на тракийската аристокрация, или дори цар.
Доц. Иван Христов принципно изказва съмнение относно наличието на погребение изобщо. Но, ако то е извършено, приема, че то вероятно е станало в една първоначална гробна централна камера, която и днес забелязва отчетливо. А изграждането на колонадата станало впоследствие, когато от обикновено гробно съоръжение обектът е започнал да изпълнява функциите на храм.
Какъвто и да е редът при построяването й, храмът „Хоризонт“ е елемент от Тракийски култов център „Старосел“.
В съседната могила, разположена съвсем близо до паркинга, също е имало храм. Само дето не оцелял до днес той. А още преди нас върху основите му е изграден и днес стоящият там параклис „Свети Спас“. И не бил самотен той. Около него имало цял манастирски комплекс. За жалост, е унищожен през 40-тте години на миналия век.
А стоящите един срещу друг днес християнски параклис и тракийки храм доказват, че местното население почитало местността като свещена от тракийско време, през римската епоха, Средновековието и Възраждането, та до наши дни.
Днес за параклиса се грижи добър човек. Облагородява го всяка година с нови цветя по алеята, поддържа вътрешността му и с охота разказва за местността на посетителите.
Не са радва на подобна поддръжка тракийския храм. След първоначално поведените археологически разкопки, върху него е построена дървена навесна конструкция. Тя, обаче не е така стабилна както изградената върху храма от Четиньова могила. И едва успява да предпази структурата от климатичните условия, на които вече сме я изложили. И за жалост, вещи хора забелязват вече структурни изменения.
Наистина не ми е понятно поради що се изостави този обект. И искрено вярвам, че ще се намери вариант за съхранението му преди да унищожим нещо, градено преди хиляди години.
