С мъка пиша това писание. С мъка и болка. Огромна болка. За това, че не пазим даденостите си. Сякаш сами се саботираме. Предпочитаме да се приберем по къщите си и да се оплакваме. Вместо да се огледаме и да видим как нямаме никаква причина да се оплакваме. Толкова много ни дал Господ, а ние единствено го рушим.
Разрушихме си и една от най-великите ценности, открити на територията ни.
Кромлехът до с. Старо Железаре.
На десетина километра от отбивката при с. Черничево. На 42 км от Пловдив, на 12 kм от град Хисаря и на 10 км от тракийския култов комплекс над Старосел.
От пътя към него води най-малката и невзрачна табелка. На всичкото отгоре, трябва да спреш, да завреш поглед в нея, че да разчетеш надписа „Чолакова могила“. То и няма какво да покаже, милата. Затова стърчи така срамежливо, указвайки поредното безумство на вековете.
Откриха го през 2002 г. при с. Старо Железаре. Затрупан под Чолакова могила.
Мегалитно съоръжение от побити в кръг каменни блокове.
Кромлехът беше съставен от 24 каменни блокове – менхири с височина от 0,5 до 2 м и има диаметър 6,5 – 7 м. Блоковете – менхири бяха оформени от трошлива и нетрайна скала. Наредените по северния полукръг менхири бяха по-високи, отколкото в южния полукръг. При това липсваше редуване на високи с ниски менхири. И по това кромлехът приличал на типичните кромлехи в Западна Европа.
При изкопаването на могилата било установено, че менхирите практически не са забити в земята и самостоятелно не могат да стоят изправени. А за опора им служи единствено външният пръстен от оригиналната могила.
Въпреки че Китов нарича обекта астрономическа обсерватория, по всички свои характеристики, това мегалитно съоръжение си е класически кромлех.
За щастие, имах късмета да го видя дни след откриването му. И да запазя поне на снимка отминалото му величие.
Учените днес не са единни относно изграждане на могилата над кромлеха.
Въпреки че в наши дни е открит под могила, подмогилните съоръжения (храмове и гробници) станали типични за Древна Тракия едва през класическото тракийско време VI-II в. пр.н.е. А кромлехите датират между пет и десет века по-рано. Така че не е изключено, според учените, кромлехът при Старо Железаре да е бил построен като открито съоръжение с неизвестно предназначение значително по-рано. А в посочения период VI-II в. пр.н.е. само да е бил затрупан по също така неизвестни причини.
Затрупването му под могила позволило на древния кромлех да просъществува дълго и необезпокоявано.
И добре си стоял там на топло и сухо. И се съхранил от няколко хилядолетия.
Само че сме го открили ние. Лош късмет, както се казва. Като си помисля как порицаваме древните варвари, които осквернявали могили и погребения. Ние какво точно различно направихме?! Само дето онези, древните варвари, поне някаква изгода извличали. Ползвали се от намерените богатства. Да, само малка група от тях, ощетявайки всички останали. Ние дори това не направихме. С разточителството на имащите, просто го оставихме да си се саморазруши.
Просто го оставиха на произвола на ерозията. Имаше всякакви проекти да се консервира, да се изгради защитна постройка върху него. И не е нещо грандиозно, да речеш, че да струва кой знае колко средства. Диаметърът му е 7 метра. Както се казва, ние да бяхме отишли и да сковем барачка. Не предполагах. Изобщо не допусках, че може да се случи подобно изоставяне.
И когато миналия месец заведох приятели да се похваля с голямата ценност, намерих това.
Стоях там и не вярвах на очите си. Все мислех дали не съм се объркала в местополежението. Де да бях!
Много пъти сме водили разговори с различни приятели относно настървената амбиция на нямащите и разточителното спокойствие на имащите.
Така и ние, българите. Хората от другите народи два камъка намират, ограждат ги с големи стени, кръщават ги величествено и събират такса- вход, от която се хранят три села наоколо.
А ние понеже имаме в изобилие, вместо да ползваме богатствата си и да живеем в охолство само от туризъм, предпочитаме великодушно да ги оставим да се разрушат и се заемаме с осмиване на онези, които от двата камъка чудеса направили.
Вечният философски въпрос. Защо така, бре Бруте? И никой не ни е предал. И никой не ни пречи. Ние сами си се самосаботираме.
Тъжно. Не можех да откъсна поглед от жалката гледка на древния величествен кромлех. Като проскубана брада на стар козел. Сълзите напираха в очите ми.
Добре че малката ми прекрасна кръщелница ме измъкна от там. Не разбираше тя още безумието на нашия сбъркан свят. Тичаше й се. И затичах с нея по полето. За да заглуша огромната неспираща болка.
Толкова сме велики! И сме били. И сме. Защо? Защо? Защо?
Когато търсех литература днес, установих, че разрушението му е отчетено още през 2009 година. И е написано. Само дето нямало кой да обърне внимание.
И за да резберем какво сме си унищожили, ще напиша що е то кромлех и защо е толкова ценен.
„Кромлехът (от бретонски crom – кръг и lech – камък) е мегалитно съоръжение, подобно на долмените и менхирите, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, наредени в кръг или в няколко концентрични кръга, които могат да достигнат до 100 метра в диаметър.
Най-известните кромлехи в света са Стоунхендж (в Англия) и Карнак (в Бретан).
Най-добре запазеният кромлех в България се намира в село Долни Главанак и е открит през 1998 г. Представлява окръжност с диаметър от около 10 м, съставена от вертикални каменни блокове със средна ширина 1 м, дебелина 0,5 м и височина 1,20 – 1,50 м, поставени директно върху скална основа, без да са правени специални дупки за тях. Стабилни са поради подходящата си форма, а някои са укрепени с по-малки камъни. Отстоят един от друг на приблизително равни разстояния от около 90 см. Запазени в изправено положение са 9 вертикални блока, а три са паднали близо до мястото си. Археологическото проучване на кромлеха показва, че е изграден през втората фаза на ранно-желязната епоха (8 – 6 век пр. Хр.) и е функционирал дълъг период от време – религиозни обреди са били извършвани и през късно-желязната епоха (5 – 1 век пр. Хр.), а има находки и от Средновековието.
Не е проучен един малък кромлех западно от с. Хлябово, недалеч от най-известния многокамерен долмен в България.
Още един кромлех в България е открит през 2002 г. при с. Старо Железаре. Уникален е с това, че е бил затрупан под могила. Съставен е от 24 каменни стълба с височина от 0.5 до 2 м и има диаметър 6,5 – 7 м. При него няма редуване на високи с ниски менхири и в този смисъл той напомня типичните кромлехи в Западна Европа. По северния полукръг са по-високи, отколкото в южния полукръг. Блоковете-менхири са от доста трошлива и нетрайна скала. Обектът е разкопан и изоставен и бързо се руши от ерозията – през 2009 г. всичките каменни стълбове са паднали, повечето разчупени. През 2016 г. предстои довършване на разкопките и консервиране на камъните на кромлеха, след което е възможно да бъде направен защитен купол“.
Само дето вече този купол едва ли има смисъл. То няма над какво да се изгради.
Имали сме нещо, равно по значение на Стоунхендж. И сме го оставили на ветровете и бурените.
