Култов комплекс Каменица ( „Момини гърди“)

На северозапад от село Старосел се намира друго древнотракийско светилище – Култовия комплекс Каменица. Среща се също и с друго наименование – „Момини гърди“, по наименоването на скалната арка.

Към нея се запътихме преди няколко години да срещаме пролетното равноденствие.

Група млади хора, запленени от идеята да възстановят старите тракийски обичаи бяха дошли чак от Дунава. И ние запъплихме нагоре по хълма, за да се присъединим към тях.

А местността представлява скалист разлат масив с разнообразни скали в причудливи форми всякакви. Сред тях изследователите са открили пещера, скална арка и множество изсичания в скалите, плод на човешка намеса.

Обектът е описан като светилище за пръв път от българския археолог Георги Китов по време на разкопките на тракийските могили край село Старосел.

И си харесахме ние древния жертвен олтар.

Върху него бяха предвидили домакините ни да извършат жертвоприношението към Боговете.

А за целта събрахме клонки от наоколо и напалихме голям огън.

Разгоря се той. А домакините ни се премениха в бели и тъмно червени роби. И се отправихме след тях до  скалната арка, наречена „Момини гърди“.

Именно тя представлява особен интерес за археолозите. И заради нея мястото е определено на светилище.  Скални  арки като тази били един от най-често срещаните елементи при мегалитните светилища, използвани от древнотракийските племена. Те са съзнателно изсечени форми в скалите. А до нашата арка „Момини гърди“ били открити фрагменти на керамика, датирани  от Желязната епоха.

Най-близък аналог на арката при Момини гърди бил Мегалитът над село Бузовград, представляващ „Врата на богинята Майка“.

А името си получила арката заради млада българска мома, подгонена от властващите навремето турци. От скалата  скочила тя, за да не попадне в ръцете им и да запази честта си.

Подобни арки в скалите се срещали при множество древни сакрални паметници на териториите на Родопи, Пирин, Рила, Източна Стара планина, Странджа, както и в Средна гора. А  високопланинската зона, разположена в билната част на Същинска Средна гора (на върха на Свещената планина) била територия, контролирана през древността от Царете – херои на тракийското племе Одриси.

Много изследователи, съдейки по откритите археологически материали смятат, че подобни светилища  са престанали да съществуват като култови обекти в края на Античната епоха.

А в онзи прекрасен ден нашите домакини запяха покрай свещената арка. Предложиха на всички присъстващи да измият ритуално очите си. Па ни закичиха с по един цветен венец. Нали пролетта срещахме, цветно трябваше да е.

И пречистени, заедно се отправихме към жертвения олтар.

Жертва предполагаше празника да се принесе.

Оказа се, че с редки изключения, сите бяхме вегетарианци, та до кървави сблъсъци не се стигна.

Наредиха покрай олтара домакините ни плодове, цветя и хлебни питки. А наместо кръв, пуснаха по улеите мляко и вино. Не се намери кой да гадае по струйките. Но настроението определено пролетно си беше.

И срещнахме равноденствието. И помълчахме сред тишината на древнотракийското свято място. И пречистени, и заредени си тръгнахме.