И да представя, все пак, малко история. Че да я познаваме и да започнем да ценим даденостите си.
Както стана ясно, подмогилните съоръжения (храмове и гробници) стават типични за Древна Тракия през класическото тракийско време VI-II в. пр.н.е. Кромлехите пък датират между пет и десет века по-рано. При долмените, които са вероятно по-млади обекти от менхирите, пълното засипване с пръст и оформянето на могилен насип също е изключително рядко.
И на територията на България са открити и картотекирани около 200 менхира – самостоятелни или в комбинации. Голяма част от тях са съборени, счупени или са били премествани.
В околностите пък на днешното с. Старосел през късножелязната епоха бил разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв. км. И този район представлявал огромен религиозен комплекс в древността.
Днес в същия район около Старосел и съседните села има още девет могили с подмогилни съоръжения с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Районът също така е наситен с мегалитни светилища, сред които тези при върховете Алексица, Кози грамади, Сборови грамади, Гарванов камък, светилищата разположени край село Паничери – местности носещи названията Марков камък и много други древни свети места.
Границите на този район днес са очертани от изследователите според откритите археологически паметници. На запад той граничил до масива на Панина могила до Маньов дол. На север границата му бил връх Калето и м. Каменица. На юг – Гарванов камък и Рошавата могила. На изток – долината на р. Кошовица.
Централна част в този район заемал днес открития и наречен „Тракийски култов център“, чието пък средищно място заемал най-големия в Югоизточна Европа тракийски подмогилен храм в Четиньова могила.
Връзката между обектите в района на землището на с. Старосел и тези, разположени на връх Кози грамади, са паметниците, локализирани в местностите Брезина поляна и тези, разположени около туристически комплекс Бяло камъне. Така например вече е доказано наличието на пътна връзка между подмогилните храмовете и гробници от двете страни на Стара река, скалните светилища на Каменица и Марков камък със светилище и резиденцията на връх Кози грамади.
Според българският археолог д-р Георги Китов светилището на връх Гарванов камък също е принадлежало към древнотракийския култов център Старосел, който е разположен върху площ с неправилна форма и диаметър около 10 kм и включва скалните светилища – Уйов камик (уникален фалосовиден менхир разрушен от иманяри) , Мегалитно светилище Момини гърди, Пейчова могила, светилището на връх Кози грамади и няколко десетки могилни насипа, изградени върху свещени хълмове.
Според археолозите доц. Иван Христов и доц. Георги Китов подмогилният храм при Маньов дол, заедно с останалите частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишка могила (Недкова могила), античният храм Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка.
В древността към светилищата и храмовете край Старосел са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. „свещен път“, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка.
При проучванията на Четиньова могила екипът на д-р Иван Христов открива също и клада, в която са жертвопринасяли за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Христов предполага, че тя е била почитана като закрилница на Одриската владетелска династия, която храмът е обслужвал. Датировката на фрагменти от находки в кладата, извършена в лаборатория в Хайделберг, Германия, доказва времето, през което тази клада е ползвана – 342 – 341 г. пр. Хр.
А откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 kм от Маньов дол, д-р Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.
