Скалното светилище при връх Гарванов камък до с. Старосел

Много се лутах как да стигна до светилището Гарванов камък, за това давам максимално подробна ориентация.

Намира се на 600 метра от табелата за край на с. Старосел, в посока Красново-Стрелча-Копривщица. Няма никаква обозначателна табела. Веднага след края на с. Старосел има едно пясъчно уширение, след което няма път към планината.  И  продължавайки по централния път, след това уширение, вдясно от  пътя, е първият след селото пясъчен път, завиващ вдясно и водещ условно към планината. Това е пътят към светилището. Може би с по-високопроходим автомобил е възможно преминаването на този път. Ние оставихме нашия в началото му и продължихме пеша. Светилището се намира на не повече от 20-30 минути пешходен ход от пътя.

Както често ми се случва при търсене на едно, или друго светилище, не го намерих от първия път. Така оскъдна е информацията за тях, че се налага по усет и с много помощ от местните да се справям.

За толкова мегалити прочетох напоследък, че явно имената им нещо се уплетоха в крехкото ми съзнание. И тръгнах аз преди време да търся из териториите около с. Старосел Вълчия камък. Бре, питах местните, питах и разпоредителите на храма, никой не беше чувал за него. И все към разрушения Уйов камък ме препращаха. Да бе, утвърдително въртях глава аз, знам за него. И знам, че е разрушен, така че не го търся него. Търся си Вълчия камък. Чертаех им фигурата му с ръце. Ама те, мегалитите, нали все така величествено си изглеждат, не помогнаха много моите виртуални рисунки.

И като се прибрах и седнах на интернет-а, разбрах мистиката. Ми, не бил Вълчи, а Гарванов камъка.

И, както във всяка  поучителна история, след като вече знаех какво търся, го открих сравнително лесно. И мистично, разбира се. Нали светилище, нищо случайно нямаше.

Бяхме се уговорили с две приятелки да ходим из големите планини. Ама онази събото-неделя доста дъждовна се случи, та перспективата да бродим мокри и премръзнали два дена из балкана, взе да ни се струва крайно непривлекателна. И алтернативна идея възприехме. Да спим в Хисаря, пък според времето в конкретния ден ще решаваме на минерален басейн ли да се топим, или по горски пътеки да ходим.

И се случи съботата мъглива и ръмяща, но за близки растояния ставаше. И тъй като едната приятелка ходила беше на тоз Гарванов камък, а моето желание да сторя същото само се беше увеличило, натам тръгнахме. А мъгливият ден само  направи пътешествието ни истински мистично.

И в мъглата започнаха да се показват първите скални образувания.

И отново, както на светилищата покрай Стрелча, видяхме трите побити камъни един до друг.

cof

И идеално оформена гладка скала, несъответстваща на каквато и да било ерозия.

cof

На една от скалните грамади открихме същото онова дъговидно изразване в скалата както на светилището Скумсале покрай Стрелча. Отново същия изключително геометрично правилен полукръг. И според разказите на занимаващ се с проучвания на подобни светилища човек, тези издълбавания в скалите във формата на кръгове, наподобяващи слънцето, или луната, обознавачали местата на палео – обсерваториите. Именно на тези места се предполага, че древните изследвали небесните тела и по движението на слънцето създавали своите календари.

И над дъговидното изрязване  открихме онзи малък жлеб, оформен до по-голям такъв. Този път нямахме компас с нас и не можахме да определим дали местоположението му сочи изток. Същият жлеб открихме  на светилището Качулата покрай Стрелча. Тогава посредством компас определихме ориентацията му на изток. А то, според изследователите е  поредното доказателство, че мястото е ползвано за обсерватория. И именно по отразяването на слънчевите лъчи то този жлеб в различните дни от годината, древните, включително и траките , създавали календара си.

Поредният мегалитен  комплекс ни напомни за култа на траките към плодородието. Ясно оформеното каменно легло се простираше до по-високи каменни скулптури. Както ни обясниха на светлището Скумсале до Стрелча, върху него са се извършвали обредите по време на празниците на плодородието. Наречени вахканалии, при тях вахканалките са извършвали свещените ритуали по оплождане. А от това светилище  към земята бяха оформени отново ясно изразени улеи. По които, според изследователите, са текли течностите от извършваните жертвоприношения и,  попивайки в земята, ритуално оплождали Богинята Майка.

А до него беше поставен сравнително малък ( спрямо мегалитите наоколо) и добре оформен камък. Буквално беше сложен в улея на легнала скала. Дотам странно и сякаш против правилата на физиката беше закрепен, че  първосигнало ни обзе страх да не би някой просто да го ритне  и да развали древната подредба. Огромен и тежък беше камъкът и дори много събрани заедно хора не биха могли да го помръднат.  А позицията му беше истински странна.

В  задната част на ритуалното легло, в скалата беше изсечено пространство, в центъра на което беше оставено то ли стъпало,  то ли седло.

Отстрани пък, върху скалата, точно на пътя към ритуалното каменно легло, се виждаше ясно изсечена стълба. Подобни стълби съм виждала в чужди снимки от други подобни светилища.

cof

А от скалните стълби с идеално правилно „ерозирали“ страни, се отвори вече мъглива гледка към най-високия каменен комплекс.

Два са високите комплекса в това светилище.

24-garvanov-kamak-starosel

Единият не е толкова висок. И прилича на нарочно поставен менхир. До него е поставена обла скала. А малко по-далеч от него е оформен нещо като каменен олтар.

От страни  е разположена двойка скали,  идеално подредени една до друга.

27-garvanov-kamak-starosel

А малко след тях открихме онази структура, наподобяваща долмен.  Няколко камъка, върху които внимателно е поставена покривна плоска скала. И се вижда ясно как именно е поставена. Просто няма такива правила на природната ерозия, по силата на които да се образува тази скулптура. Още повече, да се образуват подобни структури на много други места по различните скални светилища из родината ни, че и по света.

А долменът е онова ритуално място, чието използване било свързано със смъртта при древните.

Интересни бяха и двата напълно подобни овални камъка, подредени  един до друг върху големите скали.

30-garvanov-kamak-starosel

Приближихме най- после  централнното, или поне най-високото светилище в комплекса. А пред него беше разлята  истинска каменна пътека.

Разбирайки с мозъка си, че тя все пак най-вероятно е плод на ерозия, някак не можех да се отърся от  усещането, че някой я е разял като килим. Като нашите килими, постилани пред важните ни съвременни съоръжения.

Не намерих информация за причината на именоването на това светилище „Гарванов камък“.

И, търсейки подобно обяснение, видяхме от определен ъгъл огромната каменна скулптура като разтворил крилете си гарван.

cof

Ще ме прощават любителите на ерозията, но отблизо ясно се виждаше как са поставени един до друг няколко огромни скални камъка. А върху тях отново поставен централният заострен камък.

38-garvanov-kamak-starosel

А светилището на този най-висок олтар си беше истински внушително.

37-garvanov-kamak-starosel

И друго подобие на птица открихме малко встрани от него.

Скала, оформена във вид на птица в полет. На моите дружки им заприлича именно на гарван в полет. Честно казано, на мен по-скоро ми приличаше на орел. Но все пак, дали е случайна тази двойна прилика на величествената птица?!

А погледната отзад се вижда как буквално е бучната в земята тази оформена скала. И отново, сякаш, против правилата на физиката. Или по-скоро, при така прецизно изчисление, че да се крепи в неестествената си поза.

cof

Тук беше моментът да се сетя за малкото известно за това място.

Светилището на връх Гарванов камък принадлежало към древнотракийския култов център Старосел. Същият, който бил разположен върху площ с неправилна форма и площ около 30 кв. км  и включвал и скалните светилища – Уйов камик (фалосовиден менхир, разрушен от иманяри), Мегалитно светилище Момини гърди в местността Каменица, за което писах, Пейчова могила, светилището на връх Кози грамади и няколко десетки могилни насипа, изградени върху свещени хълмове.

Основан, по предположения на изследователите, през късножелязната епоха, на запад той се простиал до масива на Панина могила до Маньов дол; на север до връх Калето и местността Каменица; на юг до Гарванов камък и Рошавата могила; на изток до долината на р. Кошовица.

Централно място в този комплекс заемал проученият днес  тракийски подмогилен храм в Четиньова могила, който е и  най-големия в Югоизточна Европа.

Макар че не всички светилища и могили в района са проучени, изследователите вече са обединени около твърдението, че е имало пътна връзка между подмогилните храмовете и гробници от двете страни на Стара река, скалните светилища на Каменица и Марков камък със светилището и резиденцията на връх Кози грамади. Тази пътна връзка била наречена Свещен път, а самата Средна гора – Свещената планина.

И тези светилища ползвали за религиозните си обреди в своето време и траките.

А около култовото място „Гарванов камък“ били открити  множество фрагменти от керамични предмети. И макар че   обектът не е археологически проучван, доколкото керамичните предмети били използвани в ежедневния бит, се предполага, че някъде около светилищата   живеели и хора. Като най-вероятно това били жриците, които ги  обслужващи.

И не свършваха странните подредби.

За какво ли са служели подредените една до друга плоски скали?

Или другите? Отново плоски, но поставени върху легнала скала.

А другата огромна скала, подпряна в своята съседка?

Колко мистерии крият тези светилища! И как се надявам един ден да успеем да осветим поне отчасти предназначението им. Какво ли знание биха ни дали?!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език