Мегалитното светилище Каменния харман (Харман кая)

В тъмните векове на османското иго, получило това светилище към името си турското название на камък и зазвучало като Харман кая.

А на мен Каменният Харман ми се откри напълно едва при второто ми посещение.

За първи път пристъпих към него в началото на годината. С дружка обикаляхме известните ни тогава светилища в района. Само дето много дъждове бяха изляли водите си и много кал бяха сътворили. Та, газихме, в общи линии, до колене. И калта, и наближаващият дъжд тогава ни припряха да побързаме. А не бяхме и чели достатъчно. Та, стигнахме едва до първата площадка.

И затова е прекрасен животът, защото в подходящия момент се случва неслучилото се.

Именно Харман кая беше включен в Мегалитума на групата на Костадин Димов. И  под ръководството на знаещите, открих за себе си древното светилище.

Как да стигнем до Харман кая.

Намира се на около 20 км от Момчилград, при с. Биволяне. На удобна отбивка, обозначена с нарочна табела, сочеща светилището, оставихме автомобилите и тръгнахме по черния път. И само след около километър приятна разходка застанахме пред Каменния харман.

Макар и слабо проучено, изследователите му определили  Харман кая  като едно от най-мащабните скално-изсечени праисторически култови комплекси в Родопите. Повечето от тях се обединили около датирането на обекта към Каменно-медната епоха.

А първите, използвали светилището и оставили за това следи, били древните ни предци, траките.

Днес първи срещат посетителите си двете площадки с изсечени в тях по няколко концентрични полукръга.

Първата и по-близка  е с почти кръгла форма.

Чрез изсичане древните  оформили в нея няколко концентрични полукръга.

В единия й край открили изследователите издълбана седалка, която оприличили на „трон“.

Издълбаните, пък, по стените на хармана улеи, служели според изследователите за отводняване.

Малко по-ниско и вдясно се намира още една площадка с оформени няколко концентрични полукръга.

Отново по стените, оформени като амфитеатър, издълбали древните й създатели канали – уловители, през които се отливала водата.

В горния край на символичния амфитеатър, пък, оформили широка площадка с три басейна – два кръгли и един продълговат. А в долната част на единия кръгъл басейн издълбали идеално кръгъл отвор така, че да може течностите от него да преливат в продълговатия.

До тук стигнах при първото ми посещение. А днес последвах водачите ни по пътека зад трите басейна. И ни поведе тя по пътя на древните.

Минахме през стража на първата огромна скала, от векове стоящ на святия си пост.

И ни пусна той до пещерата Утробата.

А пред нея се разстилаше Родопа планина.

В лявата част на образуваното плато видях древна скална костенурка. Подобна на тези на толкова други светилища! Стоеше мъдра и спокойна и кротко гледаше планината.

А ние заобиколихме по пътеката и се изправих лице в лице с каменния лъв, или може би куче. Дали и той охраняваше, или показваше царственото предназначение на древната обител?

Изкачихме се по странична каменна пътека и се върнахме на горното плато.

И през каменен портал преминахме. А Костадин и другите видяха жлебове и по двете странични скали. И за наличието на древна врата предположиха.

Аз пък видях от другата страна на портала главата на скалния лъв, или куче като една от скалите, оформящи каменния портал. Точно над скалната костенурка. И двамата вечни и спокойни, в една посока гледаха.

А там  беше отпочнал вече древният ритуал. Представител на Община Момчилград беше поканил Костадин Димов. И под неговия поглед минаха през портала няколо древни тракийки. Целите в бели ленени дрехи облечени. Казаха те нужните слова на тракийския мъдрец и се отправиха към поляната. Посвети тракийският мъдрец Златина в тайнствата. Прочете благодарствена сказка Ваня към Богинята Майка. И всички се загледахме в самодивското хоро.

А там отправи молба Веси към Боговете и с танц откупихме  от самовидите девствените китки.

А след това? Ами, като при всеки свещен ритуал. Отчупихме от ритуалната пита и разляхме ритуалното вино. Плътта и кръвта божии.

А аз се загледах в родопския безкрай.

И друг пазител видях. Древно земноводно. И то към планината гледаше и древния град пазеше.

Към планината взор беше зареяла и самодивата наша. Откупила беше  билките, свила беше венците и тихичко седеше.

Поседях и аз. Благодарих за този дар, да сме тук и да сме здрави!

И тръгнах с останалите наобратно.

А пътеката на връщане  през втора  пещера ни поведе. Малката утроба.

Велико е мястото! И още по-велико е според изследователите. А според тях:

„Археоастрономическите проучвания проведени от доц. Алексей Стоев и Пенка Мъглова на двете изсечени в скалите площадки, сочат, че те най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Като част от автохтонната релефна структура на обекта е била използвана за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето по време на неговите слънцестоения, по методите на векторно-хоризонталната астрономия.

Наблюденията на Слънцето от североизточната, изкуствено заравнена площадка на скалния комплекс са се извършвали в периода около 2000 г. пр. Хр. Според тях има основание да се предполага, че тези наблюдения са били включвани в ритуалните практики по това време, когато култът към Слънцето е бил широко разпространен и всички свещенодействия върху високата скала вероятно са били осъзнавани като космоструктуриране: действия, преодоляващи хаоса и осигуряващи плодородие.“

Според друг изследовател, Миков: “ в подножието на Харман кая личат останките на най-големия тракийски град, в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, според Миков, е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между VI и I век пр. Хр.“