Целият район около гробницата в Свещари е обявен за археологически резерват.
А част от този резерват са разкопките на древния град Хелис. Намират се те на 2 км от Свещарската гробница. А навигацията на „Гугъл карти“ ги разпознава като „Сборяново, Свещари“.
Нареченият днес археологичеки комплекс „Сборяново“ включва укрепеното тракийско селище Хелис, светилища и некрополи от дълбока древност. И също е един от Стоте национални туристически обекта.
Местоположението му отново било предопределено от защитеността на територията. Завоите на реката, обикалящи селището, го превърнали в полуостров. А единственият естествен вход към него бил от югозапад.
Селището било с площ около 80 декара и се отличавало със сложна и монументална фортификационна система. Стените, които го обграждали, повтаряли извивките на терена. Височината им достигала до 1,30 м, а дебелина до 4,00 м. Изградени били посредством масивен каменен градеж с две лица от големи варовикови блокове и пълнеж от ломени камъни без спойка.
По крепостната стена имало кули и други помощни съоръжения. А двете порти – Северна и Южна били защитени от сложна система от стени и бастиони.
Хелис бил еднослойно тракийско селище, което съществувало в кратък период от време през периода на ранноелинистическата епоха.
Заради откритите в него находки археолозите предполагат, че тракийското селище при Свещари имало живи икономически контакти с гръцките колонии по крайбрежието. Възможно е и то да е било важен търговски и стопански център на целия район наоколо. Предполат също, че тук са били товарени и разтоварвани стоките, транспортирани по плавателната по онова време река Крапинец до Дунав и черноморските пристанища.
В подкрепа на горните предположения археолозите намерили в селището голямо количество от вносни стоки – скъпа антическа чернофирнисова керамика, съдове с предполагаем произход от западночерноморските гръцки колонии, амфори от Хераклея Понтийска, Синопе, Тасос, и др., елинистически монети, амфорни печати и келтски фибули.
Днес учените предполагат, че древнитя град възникнал около последната четвърт на IV век пр.н.е. А предполагаемият краен период на съществуването му отнасят около средата на ІІІ в. пр.н.е. Тогава, около 250 г. пр.н.е., било документирано голямо и унищожително за града земетресение. Според сведенията от археологическите разкопки, след тази дата градът не бил строен наново.
За жалост, древното земетресение и вековете са ни оставили съвсем малки и незначителни останки от древния град.
А учените днес извели две хипотези за името на града – Хелис и Даусдава.
„Според хипотезата на проф. Александър Фол, тракийското селище носело името Даусдава. Според етимологията на Даусдава, „даос“ би трябвало да означава вълк, а „дава“ – град, т.е. селището било наричано „Вълчи град“.
Даусдава е и обяснение на племенното име на даките – даой – дакой. Отначало това име се появява като наименование на царскожречески род, каквито са етнонимите беси, одриси, трибали и др. преди да се наложи като име на цялото племе, или племенна група.
Другата хипотеза е на Петър Делев. Тя свързва тракийското селище при Свещари с резиденцията на гетския цар Дромихет-Хелис и с гръцкия стратег Лизимах от историята на Диодор“.
Други учени също предполагат, че това е полисът Хелис, в който гетският владетел приел победения от него елинистически владетел Лизимах през 297 или 294 г. пр. Хр.
„И Хелис и Даусдава могат да намерят своите обяснения от гледна точка на слънчевия култ при траките. Хелис се свързва, разбира се, със слънчевия бог Хелиос, а „Вълчият град“ – с един от основните атрибути на бога – Вълка. Многото погребения на кучета в „Сборяново“ говорят за значимото място на кучето (вълка) в местните вярвания. Може да се направи предположение, че двете имена маркират две съществували едно след друго селища на едно и също място – Даусдава – през ранножелязната епоха и Хелис – през елинистическата“.
През 1987 г. била извършена важна находка. До южната порта на селището бил открит първият и единствен епиграфски паметник – посвещение на богинята Фосфорос, покровителка на крепостите и портите. Той гласи:
| „ | Менехармос, син на Посейдоний, направи оброк на Фосфорос | “ |
„Това е третият надпис в Тракия, където се споменава името на богинята. Тя сравнена с Артемида и изобразена с две факли върху бронзови монети. Древният тракийски град Кабиле, на 2 км от Ямбол, се намира до светилището на тази богиня, разположен на близкия „Зайчи връх“. Плавателната по това време р. Тунджа е спомогнала за поддържането на контакти от Кабиле с друг древен град – Севтополис, намиращ се днес в Долината на тракийските царе. Жертвеникът на „Зайчи връх“ е обърнат по посока на Слънцето, подобно на други тракийски светилища. Също така, на една от скалите е изваян образа на Артемида, който е запазен и до днес.
Вторият случай на култ към Фосфорос в България е открит в Одесос, където в елинистическия пласт на светилището на Херос Карабасмос от ІІІ – ІІ век пр.н.е. е открит вотивен релеф с името на богинята Фосфорос и изображението й с две факли“.
