Част от археологичекия комплекс „Сборяново“ е и друго, религиозно, място. Демир баба теке.
Как да стигнем до Демир баба теке.
Много лесно. Просто продължихме по пътя Свещарска гробница– древния град Хелис. И на по-малко от километър ( 800 м) открихме паркинг.
На него оставихме автомобила си и тръгнахме по стълби, водещи надолу. Лесно познахме стълбите. По навързаните парчета плат по дърветата наоколо.
И ни изведоха стълбите до дървена къща. А зад нея каменен мавзолей. Наречен е мавзолеят „Тюрбе“. И представлява тюрбе-то „малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура. В тюрбета са погребвани султани, влиятелни държавници и духовни лица и други видни личности. Архитектурният им стил произлиза от ирански образци на подобни гробници, като, подобно на тях, някои ранни тюрбета са строени на два или повече етажа.“

А е именно тюрбе, тъй като се предполага, че в него се намира гроба на алевийския( мюсюлманско течение, изповядвано и на Балканите) светец от 16 век Хасан Демир баба Пехливан.
Мавзолеят представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, покрито с полусферичен купол с височина 11 м.
Гробът на Демир баба е разположен в средата на мавзолея, в по-малко помещение. Ориентиран е с главата на югозапад и има дължина 3,74 м.
Заради вярата на местните в чудотворните целебни качества на светеца, гробът му постоянно е затрупан от дарове.
И понеже мястото е магическо, легенда повествова съществуването му:
Приживе бил Демир баба духовен водач на хората. В житието му бил описан като мъдрец и лечител. Разказват местните за незапомнена суша в онези времена. Чул тогава Демир баба стоновете на страдащите и за да им помогне, потърсил начин да намери вода. Бръкнал с пръстите на ръката си в скалата и оттам бликнал извор животворна вода. До днес стои изворът. А в памет на извършеното чудо носи имено „Беш пармак“ – Петте пръста.

Много магически ритуали се извършват днес от местните при мавзолея.
Един от тях е вдигане на голям камък, за сила. Камъкът е поставен до самия мавзолей.
И да го помръдна не успях.
Явно, за да се извърши този магически ритуал, извършващия го изначално трябва да притежава доста сила.

Друг такъв ритуал се нарича „избождане очите на вещицата“.
Със затворени очи извършващият го тръгва от онзи камък на силата. И с протегнати напред ръце и издадени палци и показалци, тръгва към стената. А в нея има издълбани малки дупчици.
Целта на ритуала е с протегнатите пръсти на двете ръце да се оцелят тези дупки. Успелият го чака крепко здраве.
Следващият магически ритуал се извършва отново за здраве. А за да се сдобие с него, извършващият го ляга на каменното легло отстрани на мавзолея.

И тук легендата се замества от науката.
Провели археолози през 1983-1991 г. разкопки в двора на мавзолея и в близката околност. И разкрили останки от древно тракийско светилище, съществувало от VI в. пр. Хр. до II в. сл. Хр. Именно върху неговите основи бил издигнат мавзолеят – тюрбе.
И огромният скален блок, вграден в стената на мавзолея и служещ за легло, бил един от жертвениците на тракийското светилище. Върху него се изкачвали тракийските жреци, за да отправят своите молитви към Боговете.
Дълбоко под плочите на двора открили археолозите и запазена стена от светилището, и четири жертвени площадки.
И заради всички находки изследователите предполагат, че през елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището било свързано с близко разположения тракийски градски център Хелис, резиденция на тракийски владетели от племето на гетите.
А върху скала при входа на двора ясно личат дори улеите, по които се стичали жертвените кръв и вино. В подножието й археолозите открили и части от питоса – голям глинен съд, в който се събирала жертвената течност.

Мавзолеят, издигнат на мястото на тракийско светилище, се намира в извивката на каньона на р. Крапинец, до мощен карстов извор.
Именно в неговите недра могат да се изпълнят следващите два магични ритуала. Единият е връзване на парцалчета по близките дървета и скали, отново за здраве.

Пейка беше поставил доър човек на пътеката. И надпис:
„Пътниче, поспри на пейката седни
Мястото е свято, добре пази го ти
Пий водата изворна, парцалче завържи
По пътеката върви, с енергия се зареди
Болести коварни лекува местността
Живот кипял е тука от древни времена
Спри и почини при вълшебната скала
Чувстваш ли силата, обзела те сега?!“

Имах си болежки тогава. Та направих всичките ритуали за здраве.
Дали заради тях, дали заради разходката в добра компания, дали заради красотата, която поеха очите ми, и днес съм здрава.
И вас съветвам да извършите тази магична разходка.
А съвсем наблизо са и Свещарската гробница, и древният град Хелис.
На връщане, под вековните дървета се бяха събрали местни. Курбан си бяха спретнали. И те за здраве.


