И ето ни на пътеката, водеща към Свещарската гробница.
Как да стигнем до Свещарската гробница.
Намира се тя на 42 км североизточно от Разград и на 2,5 км югозападно от село Свещари. Позната е на навигацията на „Гугъл карти“, а има и достатъчно указателни табели по пътя, така че с откриването й няма никаква трудност.
Днес тя е обект от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е сред Стоте национални туристически обекта.
Всъщност, върху древната гробница днес е изграден защитен купол. И, влизайки в този купол, пред погледа на посетителя се разкрива цялата гробница в напълно автентичния й вид.
Представлява Свещарската гробница тракийско-елинистична гробница от първата половина на III в. пр.н.е.
Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера. Всичи те са изградени от гладко обработени каменни блокове от мек варовик и покрити с полуцилиндричен свод.
Според откритите находки археолозите предполагат, че Свещарската гробница представлява царска гробница, в която вероятно бил погребан гетският владетел Дромихет.
А уникалността й състои в оформянето на гробната й камера.
Стените са изградени като колонада с колони, долепени до стената. Блоковете под свода се поддържат от 10 женски фигури, наречени кариатиди. Висока е всяка от женските фигури по 1,20 м. А с вдигнатите си ръце сякаш поддържат свода над главите си.
Облечени са всички в едни и същи дълги, ситно надиплени дрехи без ръкави, препасани под гърдите с коланче. Краят на дрехите е оформен като обърната чашка на цвете. Покрай главите им се спускат къдрави коси. А на главата на всяка една е поставена малка шапка-кошница, наречена калатос, която също крепи свода.
Днес археолозите намерили запазена тъмнокафява боя по косите, лицата и дрехите на женските фигури. И от това съдят, че някога целите били оцветени.
В гробната камера били открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове.
Намерено било и още нещо, по-специално. До едно от леглата била изправена скулптурна фасада на умален храм. Тя дала основание на алхеолозите да предполагат, че е предстояло обожествяване (хероизация) на покойника – владетел.
А ритуалът по обожествяването, според тях, е представен в горната част на полукръглата стена под свода на гробната камера.
На изобразената картина владетелят е представен на кон. Следват го двама оръженосци. А срещу него стои Богиня. Богинята му подава златен венец, а зад нея са изобразени четири жени с различни дарове в ръцете.
Встрани от входа на помещението вероятно били поставени дарове и жертвоприношения. Днес археолозите предполагат, че при погребението в гробницата били оставени изключително богати дарове. Това предполагат на първо място заради самия факт, че извършеното погребение било на владетел. А на следващо, заради откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот.
От към дарове учените предполагат, че имало такива, изработени от скъпи метали. Но при извършените в съвремието ни разкопки такива не били открити. Ако е вярно предположението им, явно те били разграбени още в древността.
И друго важно предположение направили археолозите. Изследвайки статуите на кариатидите ( женските фигури), установили как ръцете им са издялани грубо. От своя страна, рисунката на ритуала по обежствяването под свода е очертана само с черна креда. Тоест, нито скулптурите, нито рисунката били завършени. А единственото предположение за причината и скулпторите, и художниците да не успеят да завършат работата си е, че владетелят, за когото била предназначена гробницата, починал внезапно.
Днес на протежение от 2 км от изследваната Свещарска гробница гробница са запазени други 26 могили с различна големина. А тяхното изследване предстои.
А вие не пропускайте да посетите и останките на древния град Хелис. Намират се само на 800 метра.
А оттам не пропускайте да продължите към Русе, каньона на река Русенски Лом и Ивановските скални манастири, издълбани в скалите му.
