Ковачевското кале при Попово

Съвсем случайно се натъкнахме на тази  късноримска крепост по нашите земи. Кафява табелка по пътя Пловдив – Разград ни насочи натам. И в Попово, вместо да продължим към Разград, свихме по табелката и продължихме няколко километра.

Как да стигнем до Ковачевското кале.

Крепостта се намира на 6 км западно от гр. Попово, в непосредствена близост до автомобилния път Попово – Бяла.

Грижливо било подбрано мястото в древността.

Заради многобройните намирани в отлаганията ростуми на белемнити – главоноги мекотели от клас Cephalopoda, учените предполагат, че в края на мезозойската ера, по време на горната креда, районът представлявал  дъно на топло тропическо море.

И равната  малка долина, останала оттогава при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска на нейния северозападен приток, Чепез дере, избрали древните да построят крепост. И отново не било това случайно.  Пряка видимост към равнината в древността  имало единствено от изток и от запад, по течението на малката река. А от север и от юг оставала закрита от три средно високи плата.

На всичкото отгоре, реката често образувала мъгли, които допълнително обгръщали и криели равнината. Такава мъгла случихме и ние. И видяхме останките на построената крепост,  обвити в мистичната й пелена.

На мястото на днешните останки от крепост,   между 308 и 324 година след Христа бил построен късноримски укрепен град. Според археологическите проучвания, датирането на строежа на града го отнася към времето на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики.

Градът обхващал територия от 40 декара. Мощна крепостна стена с дебелина около 3,20 м опасвала  територията му.

Снабдена била крепостната стена  със 17 издадени пред нея кули, повечето от които  с U-образна форма, разположени почти симетрично по цялата ѝ дължина. Изключение правили кулите  при портите и тези, разположени в ъглите на крепостта, изградени с кръгла форма.

Две порти, северна и западна, и мост над река Чепез дере давали достъп до града.

За жалост, днес от цялото това величие е останало твърде малко. А представа за него може да се придобие от макета, разположен в музея към крепостта.

Подземен водопровод, изграден от глинени тръби, захранвал крепостта с питейна вода. Спускал се той към крепостта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини на хълм Калакоч.

Гледах днешните жалки останки и си представях как някога те били само част от високи сгради. И хора влизали и излизали от тях, и кипял  живот по улиците.

Днес учените въстановии виртуално малко предхристиянско светилище от първата четвърт на IV век и двуделна служебна сграда, която го облужвала.

Посредством аерофоторазузнаване успяли те да определят и мястото на построената в града раннохристиянска базилика. И също й направили виртуална възстановка.

Малко останало до наши дни. А се погрижили за това още древните.

Обичайно за всички древни градове, и този на няколко пъти бил превземан и опожаряван.

Първото исторически известно опожаряване било по времето на втората готска война, разразила се в периода  376 -379 години. Повторно бил опожарен  градът от хуните на Атила около 447 година.

Успял да се възстанови и от това нашествие градът, но окончателно  бил прекъснат животът в него след превземането му от аварите през 80-те години на шести век.

Така и не успял повече да се възстанови. А днес, с обнародване в Държавен вестник, брой 70 от 31.08.1976 г., крепостта е обявена за паметник на културата.