Как да стигнем до Абритус.
Останките от древното селище са разположени в местността Хисарлъка, на около 3 км край гр. Разград. На 320 км от Пловдив и на 335 км от София.
Познато е на навигацията на „Гугъл карти“, а има и обозначителни табели. Днес селището е и един от Стоте национални туристически обекта.
Според лингвистите, името „Абритус“ е с латински произход и означава „стръмен“. И не напразно. Издигнато било някога селището на високо платовидно възвишение на завой на левия бряг на река Бели Лом.
До нея е построен павилион с напълно съвременна възстановка на древния античен театър.
Днес учените намерили данни за съществуването на това място първо на тракийско селище.
Не са ясни причините на упадъка му. Но върху неговите развалини било издигнато около I век антично римско селище. И почти веднага било превърнато в римски военен лагер. Съдейки по намерените в кастела и неговите некрополи находки – керамика, накити, битови предмети и варваризирани монети, учените предполагат, че през този период населението на града – лагер било съставено от федерати – варварски, предимно германски народи, приели християнството. Те били заселени на територията на късната Римска империя със задължението да отбраняват земите й от вражески нападения.
През II век военният лагер бил преустроен в град. И през IV век Абритус бил вече добре устроен късноантичен град, укрепен и водоснабден.
Късноантичният кастел Абритус заемал важно място във военната, административната, политическата и църковната организация на провинция Мизия Втора.
През този период градът бил и епископски център.
Епископ на Абритус на име Марсиан стои на първо място в послание на шест епископи, които епископът на Марцианопол, Валериан, изпратил през 458 година до император Лъв I ( 1457 – 1474).
През 528 година Хиерокъл споменал Абритус в съчинението си „Пътеводител“ между седемте града на провинция Мизия Втора.
Явно в този период градът претърпял разрушение, тъй като Прокопий Кесарийски в книгата си „За строежите“ разказва как император Юстиниан I (527 -565) възстановил град Абритус .
Но само временно било възтановяването. Абритус бил разрушен окончателно от аварите през 586 година.
След тази дата единственото споменаване за него в писмените извори е през осми век. Странното е, че е споменат като епархийско седалище в един епархийски списък. А е странно, тъй като тогава Абритус бил вече в развалини и в границите на Българската държава.
Това споменаване, според учените, се дължи най-вероятно на факта, че епископ на разрушения вече Абритус вероятно е резидирал някъде във Византия, запазвайки старата си титулатура.
Сред руините намерили днес археолозите и три каменни плочи с изобразени лица върху тях.
Не е останала много история от древния Абритус.
Построен върху руините на древно тракийско селище, Абритус предоставил своите руини за основа на възникването на българско селище през VII-VIII век. Просъществувало селището до Х век. И потънало завинаги в развалини.
Така и не бил възстановяван повече древният град. А днес, на три километра от него се издига нашият български Разград.
Само на 40 км от него се намира изключителната гробница в Свещари. А оттам не пропускайте да продължите към Русе, каньона на река Русенски Лом и Ивановските скални манастири, издълбани в скалите му.
