Няма да забравя как още като дете за първи път пристъпих към портите на римския град. Потънал в забрава беше той тогава. Обрасли с бурени бяха улиците му. Катерех се по закатанчени порти и се молех да няма пуснати кучета. И години наред си мислех поради що сме изоставили да се погубва такова богатство.
С неголеми очаквания се върнах отново преди няколко години. И за моя радост, видях останките на римския град напълно почистени и изложени пред погледа на добрия турист.
Оттогава идвам често. А управниците правят все по-приятен пътя.
КАК ДА СТИГНЕМ ДО НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ.
Всъщност, вече е съвсем достъпен. Намира се само на 18 км. на север от Велико Търново, по пътя към Русе. И на 3 км от с. Никюп.
А до древния град има два пътя. По-близкия от към Велико Търново е и значително по-разбит. Или поне такъв беше при последното ми ходене в края на 2019 година. За сметка на това, никак не е продължителен. А към него води нарочна пътна табела.
Другият път е на отбивка в ляво, продължавайки по пътя Велико Търново – Русе. Там вече има обозначителни табели и за с. Никюп. И пътят е истински приятен.
Минава се през селото. А пред останките на римския град има изграден достатъчно широк паркинг за автомобилите. В началото на паркинга има дори павилион с безалкохолни напитки и пакетирани храни.
Голямо кафене има и във вътрешността на комплекса.
И днес, когато вече официално можех да вляза в града, стъпих на онзи римски път, който гледах като дете през оградата.
А той си е пътят, строен още при основаването на града в далечната 102 г. Съграден бил градът по заповед на император Траян, в чест на римската победа над даките. И кръстен бил Никополис ад Иструм – Град на победата при Дунава.
Изграден бил градът по подобие на останалите градове в провинция Тракия. Съгласно Хиподамовата система, улиците се пресичали под прав ъгъл и сочели посоките на света. И така стабило били изградени те, че до днес си стоят непокътнати под краката на хилядите посетители.
А за наша туристическа радост, в последните години древният римски град приютява множество средновековни събори. В предварително обявени почивни дни тук се стичат любители на средновековната история и традиции не само от страната, но и от съседните ни държави. Обличат се в шарените римски тоги и претворяват някои от обичаите и занаятите на древните обитатели на града.
Отстрани на древния път, водещ към града разполагат те палатките си.
От създаването си Никополис ад Иструм и околността му били занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), и имения (villae, saltus). Имало и тържища (emporia) в града. И как иначе, намирал се той на важния провинциален път от Одесос – Марцианопол – Мелта, а вероятно и Монтана.
И точно като древните, съвременните им наследници разпъват сергии, на които показват продуктите на труда си.
Прежурящото слънце прегоря снимките, но такова време дадоха.
Днес учените намерили надписи. А те им донесли информацията за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия. Така те намерили данни за живели тук каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строители, ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, че дори и диригент на императорския хор.
Северно от крепостната стена на града, пък, открили центрове за керамично производство. Така големи били те, че вероятно не само задоволявали нуждите на населението, но служели и за експорт.
Край Хотница пък действала каменоломна, от която добивали строителния си материал.
До там важен бил градът, че сякъл и свои собствени бронзови монети. Изобразявали гражданите му върху тях божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради.
Една такава антична сребърна монета намерили изследователите при проведените проучвания през 2007 г. Монетата била датирана от края на II в. сл. Хр. Върху нея бил изобразен образът на Траян, а теглото й било около 30 гр.
Подобни монети предлагаха за изсичане на посетителите и съвременните домакини на средновековния събор. И не пропуснах аз да изсека такава с личните си усилия. И, уверявам ви, никак не е била лесна тази работа.
Едвам успяхме да се откъснем от множеството предмети и атракции, които ни предлагаха любезните домакини.
Но, старата римска програма повеляваше разиграване на победоносната битка на агората. И, водени от алармата на прижурящото слънце на римския слънчев часовник, побързахме натам.
Агората, градският площад на римския град.
За да осигурят единствено пешеходното присъствие на градския площад, строителите му го издигнали на ниво, по-високо от това на уличната мрежа. А го изградили в две свързани части – източна и западна.
Източната включвала площада под открито небе (aрea). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините.
В северозападната част на площада била изградена сграда, която не е запазена за нас, но изследователите предполагат, че е изпълнявала функциите на градски съвет – булевтерион.
А днес, както в далечни римски времена, по границата на древната агора бяха насядали потомците на древните и се наслаждаваха на зрелището, разиграващо се в подножието.
И неизменна е историята. Паднаха даките и ликуваха римляните.
После се съвзеха падналите и минаха да поздравят победителите си.
Нали в хуманно време живеем. Може анимационните ни герои да си съдират кожите и да си избиват зъбите, но наложената ни напоследък холивудска култура изискваше щастлив край дори при битките за възрастни.
И за да уталожим адреналина от древната битка, се впуснахме в опознавателна разходка по руините.
А там, в югозападната част на агората, бил разположен малък театър (одеон). Изграден в правоъгълна форма, събирал той до 400 души в перистипния си покрит двор.
В доказателство за това, че от древни времена пазаруването си е най-благото забавление на масите, трите страни на театъра ( без южната) били заети от 11 магазина с различни размери, достъпни отвън. Над тях се издигали каменните седалки на зрителната му зала (театрон), разделена на радиални сектори. Варовиков парапет, висок 1 метър, отделял зрителите от орхестрата и сцената.
За жалост, все още не е проучен напълно древния град. Не са подредени и обозначени отделните находки. Затова на добрия турист му остава да се разхожда из улиците на древните и да гадае кое къде е било.
А според описанието, непосредствено до комплекса на агората се намирала сграда, наречена термоперипатос. Приличала тя на трикорабна базилика и вероятно централната й зала служела за разходки, делови срещи и разговори на закрито.
Намерили изследователите и улична латрина (тоалетна), и части от голяма обществена баня ( терми).
Открили на 200 м. западно от града и останките на воден резервоар-колектор.
А бил пълнен той от специално изграден водопровод. Внушителен, както всъщност, всички римски водопроводи.
Дължината му била цели 25 kм. Пресичал долината на намиращата се наблизо река Росица по красива аркада, висока 18 м и дълга 3 000 м. Началото му учените открили при пещера край Мусина. А конструктивният му капацитет изчислили на 16 000 л на денонощие.
И друго внушително открили учените. Хипокаустна система, недалеч от агората на града.
Хипокаустът се намирал зад сградата на сената. Представлявал наредени каменни плочи, оформящи подовото ниво на сградата, а под тях минавали глинени тръби с отвори в долния край. Имало дори открита пътека, която била отоплявана през зимата и около която, вероятно, растяли екзотични растения.
Днес в града останали и няколко от кладенците, от които жителите му черпели вода.
Останали и останки от „експресивна и богата украса на фризархитравите от йонийския ордер на агората“.
Ходех из древните руини, по стария римски път. И както винаги на подобни места, си представях как, точно като мен, две хиляди години по-рано са ходели по същите тези камъни други хора. Облечени в дългите си роби, те носели със себе си ежедневните си мисли.
Дали някоя дама е бързала към магазините? Дали занаятчията е минавал с мисли как ще продаде творенията си? Дали нечий баща бил тръгнал към същия този занаятчия, да пита дали може да обучи сина му, и той занаятчия да стане?
Потънала в тези мисли се опитвах да си представя как са изглеждали древните обитатели на Никополис ад Иструм. Според историческите данни, пъстър бил етническият състав на населението. Сред гражданите имало такива с тракийски и гръцки произход. В района били заселени римски и тракийски ветерани. Многобройни били останалите латински имена.
А официалният език бил гръцкият.
„Начело на градското управление стоял съветът на архонтите (управниците). В града действали два важни органа – Градският съвет (буле) и Народното събрание (демос). Специална колегия от жреци се грижела за поддържане на култа към управляващия римски император и към главните езически божества. В Никополис ад Иструм действала и герузия (съвет на старейшините)“.
Някои учени определят Никополис ад Иструм и като родното място на германската литературна традиция. А причина за това е обстоятелството, че през IV век в града пристигнал епископът от племето на готите, мисионерът и преводач Вулфила. Лично от император Констанций II получил той разрешение да имигрира със своя група новопокръстени от Мизия. Заселил се с хората си до Никополис ад Иструм през 347―348 г. И тук създал готската писменост. Отново тук ръководил и превода на Библията от гръцки на готски език, извършен от група преводачи.
В древността Никополис ад Иструм, заедно с разширението му били защитени с крепостни стени с правоъгълна форма и порти на четирите основни стени. Главна била Западната порта, изградена от големи квадри в техника опус квадратум и оформена с две дървени врати – външна, двукрила и вътрешна, спускаща се (катаракта).
А днес добрият пътник, освен на останките на древния град, може да се наслади на намиращия се на 18 км старопрестолен град Велико Търново.
Районът предлага и множество идеи за разходки около Велико Търново.
Съвсем наблизо се намират Хотнишкия водопад, архитектурния комплекс Арбанаси и цяло множество прекрасни манастири.
