Прекрасна забележителност си имаме в България. Истински замък. Наречен „Влюбен във вятъра“.
Аз съм от онези хиляди момиченца, мечтали си да бъдат принцеси. И да живеят в замък. Все си мислех, че за да се осъществи подобна мечта, някак трябваше да премина времевия портал към миналото.
А дотогава, снимах най-различни замъци по света. И достигнах до този. Съвременен, построен на 2 километра от Созопол, истински замък. Може би авторът и собственик е имал подобни на моите детски мечти. И като архитект и предприемач е придобил възможността да осъществи тази своя детска мечта.
Георги Костадинов Тумпалов се казва собственикът. Архитект, проектант и строител, през 1996 година начертал той с лопата на земята голям кръст. И по очертанията му с много труд на цялото си семейство и работници от близкото село Равадиново, както и с Божията помощ изградил този замък камък по камък.
Именно на кръст прилича величествения замък от въздуха – „признак за вяра, любов и всеотдайност в неговото изграждане и развитие“.
Нямаше как да го снимам от високо, затова публикувам снимка от Уикипедия, с огромна благодарност към автора.
„Сбъдната приказка, създадена с много любов!“
Така определя творението си авторът на интернет страницата на замъка.
И наистина, пътешествието из владенията му може да се определи само като приказка.
Още на входа се разминахме с древен рицар с масивен меч.
Езеро с вълшебни златни рибки ни прикани да се разходим по мостчето му.
А друг рицар, от камък, ни покани във владенията си.
На камък бяха изсечени думите му:
“Странник съм аз от далечна земя
И по пътя те нося в сърцето.
Пазих те скрито в моята душа,
Както майката пази детето си.
Носих те дълго, моя мечта
И изграждах те камък по камък.
Виждам те вече, пред мен си сега.
Влюбен във вятъра, приказен замък!“
И се зачетох за историята му.
„Според директора на НИМ Божидар Димитров, през 1366 г., след като превзел Созопол, италианският граф Амадей Савойски /Amedeo VI di Savoia, il Conte Verde/, известен като Зеленият граф заради зелените доспехи и дрехи които носил, започнал да строи замък в района. Не се знае точно къде графът е положил основите на своя замък, бил ли е довършен и как е изглеждал“.
За онзи замък не знам. За нас отворил е врати този.
„Изграден изцяло от 20 000 тона камък, специално добит от недрата на Странджа планина. Камъкът е мраморизиран варовик и присъства навсякъде – в оградата, изкуственото езеро, стените и кулите, параклиса и избата. Той съдържа следи от микродиаманти и за това замъкът през различните части на денонощието променя цвета си – сутрин е с оттенък на розово, през деня е бял, а по пълнолуние сияе.
Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, които ни препращат в легендарните рицарски времена. Те висят по каменните стени, обвити в задната част на замъка с гъст бръшлян. Кулите са украсени с мед и месинг“.
И след като сътворил магията, стопанинът му оставил друг каменен надпис:
“ Грешнико, какво направи, как живя? Аз направих замък с езеро. И две добри деца“.
И друго искал да се знае добрият стопанин. Че всеки може да дойде в замъка му. Да го разгледа, да се разходи из парковете му.
И наистина е напълно достъпен той. Платен му е входа, наистина. През 2020 година билетът за възрастни беше на стойност 20 лв.,а за деца от 8 до 12г – 10лв. Малчовците пък, под 7г. можеха да влизат с придружителите си безплатно.
Да, леко е кичозен на моменти прекрасният замък. Но има ли значение?! И нима не е малко кичозна всяка приказка?! И тази е такава. Вълшебна, цветна и магична.
А до сами вълшебната приказка изградил добрият стопанин и огромни водни пързалки. За по-съвременни забавления на мало и голямо.
