Третият по големина манастир в България е Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично“. Ставропигиален, тъй като попада под пряката юрисдикция на светия синод – върховната църковна власт в страна ни.
Как да стигнем до Троянския манастир.
Намира се красивият манастир на 18 километра източно от Троян, в също толкова красива местност на брега на Черни Осъм. И на 4,5 км след село Орешак.
Непосредствено до него има прекрасна българска кръчма. За спокойствие на посещаващите го в скорошното вкусно похапване.
Пред манастира има изграден и достатъчно голям паркинг. А до него са отворили куп малки магазинчета с икони и всякакви църковни сувенири.
Благ надпис „Благословен е идващият в името Господне“ посреща посетителя.
Няма точни данни за създаването на манастира. От откъслечните сведения по-голяма част от изследователите приели, че е възникнал в началото на XVII век.
Предания определят за негов основател неизвестен монах-отшелник. Построил той около Осъма малка дървена църквица „Рождество Богородично“.
Постепенно през годините била преустройвана и разширявана църкавата и достроявани сградите.
По-голямата част от съществуването на манастира преминала през тъмните векове на османското иго. И много пъти бил ограбван и оскверняван от османските поробители. И, благодарение на упоритостта на родолюбиви и будни монаси и на поддръжката на свободолюбиви и предприемчиви жители от зараждащото се занаятчийско съсловие на околните балкански селца и колиби, устоял на бедите.
И на друго грабителство бил подложен манастирът. На ловешките гръцки владици. Заради това монасите многократно правили опити да издействуват самостоятелност на манастира. И в 1830 г., в резултат на настоятелните им молби, получили най-сетне специална грамота от цариградския патриарх. И бил обявен манастирът за ставропигиален.
В израз на стабилизирането на манастира построена била през 1835 г. нова църква. Дарили пари занаятчийски сдружения и отделни богати първенци от Троян, Тетевен, Копривщица, Севлиево, Карлово, Калофер и други. Местните жители, които нямали възможност да дарят финанси, дарили труда си. И издигнали заедно солидната каменна постройка на храма, под вещото ръководство на майстора Константин от с. Пещера.
И отворила врати църквата „Успение Богородично“.
Еднокорабна постройка, с наос и притвор, двуделна по оста изток-запад, с три конхи в източната част и със средно висок купол над нея.
За украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдили се възрожденски художници на времето си, Захарий Зограф. И с неговите стенописи грейнали вътрешни стени на храма.
„Ръководейки се от своите възрожденски и патриотични възгледи, наред с обичайните Христос Вседържител, деветте ангелски чина, пророците, евангелистите, празниците, чудесата Христови, светците-войни, художникът помества на централно място – срещу олтара, образите на св.св. Кирил и Методий, св. Михаил Болгарин (навярно Михаил Воин от Патукс) и софийските мъченици св. Георги Нови и св. Никола (Софийски)“.
А днес в църквата се намира и Чудотворната икона на Пресвета Богородица (Троеручица).
И друго се намира в манастирската църква. Гробът на последния български патриарх, Максим (1914-2012). По изрично негово желание бил погребан той в любимата си Троянската обител – мястото, в което е прекарал послушническите си години.
На втория етаж на кулата е поместен параклис, посветен на славянските просветители Кирил и Методий. И не напразно. През цялото си съществуване Троянският манастир бил локално средище за духовна просвета и грамотност. Още в средата на XVIII в. преди Освобождението, тук функционирало килийно училище. Много будни духовници от Възраждането, като Йосиф Соколски, св. Онуфрий Габровски и други, получили образованието си в манастира. В началото на XIX в. в манастира се подвизавал и монахът-художник Лекитий, създател на няколко щампи.
Монасите от Троянския манастир били и духовна подкрепа на жителите на околните села по време на османското иго. В манастира често намирали убежище народните закрилници – хайдутите. Няколко пъти стените на манастира приютявали и Апостолът на свободата Васил Левски.
При избухването на Априлското въстание в манастира бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. Запазена е днес в автентичния си вид килията, в която са обсъждани революционните дела.
По време на Руско-Турската освободителна война отец Макарий трансформирал комплекса в лазарет за руските войници.
Днес до кулата-камбанария е поставане плоча с буквите на двете ни исторически азбуки – глаголицата и кирилицата.
А на първия й етаж е разположен малко странен за мен параклис. Нарече „Голгота‘‘,наскоро бил обновен и украсен с „много популярната през Първото и Второто българско царство, но малко употребявана в наши дни, мозаечна техника“.
В памет на Апостола, негова снимка разположили местните на спирката за обществения транспорт до манастира.
Прекрасен е манастирът! И за общуване с Бога, и за насищане с красота.
А след посещението на манастира, не пропускайте да се отбиете и в гр. Троян. Прекрасно малко градче, запазило голяма част от възрожденската архитектура.
Недалеч е и гр. Ловеч. С покрития мост на Колю Фичето, квартала „Вароша“ с възрожденски къщи и високия паметник на Левски до ловешката средновековна крепост.
