Никога няма да забравя първото ми посещение в Ивановския скален манастир.
Тръгнах натам с прочетеното за църкви и монашески килии, издълбани в скалите. И действително, това видях. Но видът му е така внушителен, че още го пазя в съзнанието си.
Как да стигнем до Ивановските скални църкви.
Разположени са църквите на манастира край село Иваново, на 18 км от град Русе. Освен че до тях има асфалтов път с указателни табели, той е познат и на навигацията на „Гугъл Карти“.
След като оставихме автомобила си, продължихме пеша.
Църквите са издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. И още по пътя към тях ни обгърнаха великолепните зелено-скални картини.
Според изследователите, църквите при Иваново са само част от стотици средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превърнали долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.
Зачудих се поради що в някои източници скалните храмове бяха наричани „скални църкви“, а в други „скален манастир“.
Всъщност, всички малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите в този район, образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“.
А основан бил манастирът през XIII век от монаха Йоаким. По-късно монехът Йоаким бил избран за първия търновски патриарх.
През периода на Второто българско царство манастирът поддържал връзки дори с царския двор в Търново. А сред дарителите му се нареждали не само представители на владетелски семейства, но и самите царе Иван Асен II и Иван Александър.
Не знам какво е било усещането на древните при посещението на тези църкви. На мен ми секна дъха още при вида на първата от тях.

През XIV век манастирът бил превърнат в център на исихазма.
Разпространен в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров, исихазмът представлява висока степен на свързване с Бога в православното християнство.
Тази висока степен предполагала очистване на сърцето от всички страсти. И постигналият я християнин можеб с чистото си сърце да вижда Бог.
А това могло да бъде постигнато при непрекъснато повтаряне на кратката „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.
Просъществувал манастирът дори през ранните векове на османското иго. Постепенно, обаче, западнал и бил изоставен.
А днес манастирът не само е отворил врати за желаещите да го посетят. Скалните му църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Още един повод да се гордеем с историята и постиженията на предците си.
И още едно място, до което да се разходим в почивен ден със семейството, или приятели.
А оттук може да се спуснете и до археологическия комплекс „Сборяново“, включващ Свещарската гробница, древния град Хелис и религиозното място Демир баба теке. Как да стигнете до тях и кратко описание може да прочетете в сайта Патиланец.

