Ивановският скален манастир „Свети архангел Михаил“

Никога няма да забравя първото ми посещение в Ивановския скален манастир.

Тръгнах натам с прочетеното за църкви и монашески килии, издълбани в скалите. И действително, това видях. Но видът му е така внушителен, че още го пазя в съзнанието си.

Как да стигнем до Ивановските скални църкви.

Разположени са църквите на манастира  край село Иваново, на 18 км от град Русе. Освен че до тях има асфалтов път с указателни табели, той е познат и на навигацията на „Гугъл Карти“.

След като оставихме автомобила си, продължихме пеша.

Църквите са издълбани в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом. И още по пътя към тях ни обгърнаха великолепните зелено-скални картини.

До самите скални църкви има изградени каменни пътеки,  на места със скални стъпала. Напълно са проходими и достъпни. За преминаването им е достатъчно снабдяването с удобни обувки.

Според изследователите, църквите при Иваново са само част от стотици средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превърнали долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище.

Зачудих се поради що в някои източници скалните храмове бяха наричани „скални църкви“, а в други „скален манастир“.

Всъщност, всички малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите в този район, образуват скалния манастир „Свети архангел Михаил“.

А основан бил манастирът  през XIII век от монаха Йоаким. По-късно монехът Йоаким бил избран за първия търновски патриарх.

През периода на Второто българско царство манастирът поддържал връзки дори с царския двор в Търново. А сред  дарителите му се нареждали  не само представители на владетелски семейства, но и  самите  царе Иван Асен II и  Иван Александър.

Не знам какво е било усещането на древните при посещението на тези църкви. На мен ми секна дъха още при вида на първата от тях.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

През тесен проход в скалите, обозначен с табелка, се промъкнахме в църквата.

Освен че са изцяло запазени голяма част от помещенията на манастира, в значителна степен са запазени и стенописите му. А те, сами по себе си, представляват уникално свидетелство за  стенната живопис от 13 и 14 век, сътворена от българските търновски майстори.

Богатите  стенописи на църквата „Св. Богородица“ придобли дори световна известност.

През XIV век манастирът бил превърнат в център на исихазма.

Разпространен в края на XIII   и началото на XIV век в Света гора и в  манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров, исихазмът представлява висока степен на свързване с Бога в православното християнство.

Тази висока степен предполагала очистване на сърцето  от всички страсти. И постигналият я християнин можеб с чистото си сърце да вижда Бог.

А това могло да бъде постигнато при непрекъснато повтаряне на кратката „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.

Просъществувал манастирът дори  през ранните векове на османското иго. Постепенно, обаче, западнал и бил изоставен.

А днес манастирът не само е отворил врати за желаещите да го посетят. Скалните му църкви са включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Още един повод да се гордеем с историята и постиженията на предците си.

И още едно място, до което да се разходим в почивен ден със семейството, или приятели.

А оттук може да се спуснете и до археологическия комплекс „Сборяново“, включващ Свещарската гробница, древния град Хелис и религиозното място Демир баба теке. Как да стигнете до тях и кратко описание  може да прочетете в сайта Патиланец.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език