Обиколихме по-късно Дубай Мол по-спокойно и се уверих, че е изключително приятен и още повече лъскав. Различни класации го нареждат от първо до трето място по големина на търговски център в света. И площта му от 1 124 000 кв.метра заслужаваше такава претенция. Един от първите по обща площ, заемал той място в средната част на първите 30 по отдаваема търговска площ. Огромно множество ми се видяха наличните в него 1 200 магазина, но се оказаха недостатъчни за класацията. Всъщност, именно по огромните му зали с магазини вървяхме ние в онзи ден. И бяха изградени те на много етажи, лъскави ескалатори водеха на различни нива и в различни посоки. Лъскави бяха перилата на стълбите, лъскави бяха подовете на алеите. А за повече блясък, висяха от таваните на различните огромни салони красиви фигури от електрически лампи.
И друго впечатляващо имаше в този Мол, пазаруващите. Щъкаха те като навсякъде по света, почиваха на чаша чай в красивите кафенета между магазините. И само едно ги различаваше, облеклото. Повечето забавляващи се в мола носеха типичните арабски облекла. И се разхождаха из магазините и кафенетата мъже в дълги бели роби и бели шаофе на главите и жени с черни роби и черни шалове. Повечето бяха с открити лица, но имаше и такива, които преминаваха като черни сенки и сал едни очи искряха из-зад черния хиджаб. Със същите облекла бяха и посетителите в кафенетата. И те като по много места по света стояха в дългите си бели и черни роби на опашка през входа на заведението за изчакване на свободна маса.
По подобие на родителите си бяха облечени и децата, особено момчетата, носеха те дългата бяла роба от малки. За момичетата до определена възраст явно не беше задължителна и ходеха те до бяло-черните си родители облечени в дънки и блузки като всички деца.
И независимо с какво са облечени децата, всички те се радват на играчки. Привлече вниманието ми едно облечено в бяла роба момченце. Дърпаше майка си, облечена с дългата черна роба. А когато пристигна до бюрото за информация, със светнали очички попита къде да намери някакво „лего“. И светна цялото му личице, когато го напъти любезната служителка и задърпа мама нагоре по ескалаторите.
Разбира се, имаше и много туристи. Особено много бяха в този час, предшестващ представлението на фонтаните. Толкова много бяха, че чак свят ми се завиваше. Отвсякъде прииждаха тълпи нови и нови хора и всички се бяха устремили към заветните фонтани.
Бързахме и ние тогава, но ще излезем малко по-късно, сега искам да разкажа за самия Мол. А той си беше истински впечатляващ. Освен на магазините на почти всички световни марки, дава част от площта си Дубай Мол на всякакви други развлечения. Приютява в себе си луксозен хотел с 250 стаи, предлага на посетителите си забавления в 22 кинозали, 120 ресторанта и кафенета. А за да побере автомобилите на всички, изградили строителите му паркинг с над 14 000 паркоместа.
И не се изчерпваха с това възможностите му за забавления, напротив, само започваха. В Мол Дубай е разположен най-големият аквариум, изграден на закрито. Специално в Дубай, на изкуствения палмов остров има изграден друг, наистина внушителен, но той представлява самостоятелна сграда и се числи към друга класация.
Посетиха Мира и Дани аквариума на Дубай Мол и разказаха, че наистина имало какво да се види. Множество риби плували зад стъклените му стени. Всъщност, една от стените на аквариума граничи с един от търговските му салони, така че пазаруващите могат напълно безплатно да се полюбуват на морските обитатели.
Не бяха особено впечталение приятелите ни от аквариума. Но над него имало разположен зоо кът. И на неговата площ живеели пингвини и много други обитатели на дивата природа. Ето, от тази част на Аквариума бяха истински очаровани.
А освен Аквариум в Дубай Мол е изтрадена „Dubai Ice Rink“, ледена пързалка с олимпийски размери. По леда й могат да се развличат посетителите й върху зимни кънки. А от салона на публиката могат да наблюдават състезанията на състезателните игри по пързаляне на емиратите. Нямат стигане тези хора, отредила им съдбата живот сред пясъците на пустинята, а те си построили върху тях ледена пързалка, че и състезания си организирали.
Най-впечатляваща за мен атракция в търговския център е симулатора на самолет Airbus A380. Обещаваше брошурата на всеки желаещ да може да управлява най-големия в света пътнически самолет под зоркото око на треньор. А залата била така добре оборудвана, че предлага на пилота-турист симулация на истински полет, а от пилота зависело над кое точно място желае да пилотира.
Не свършваха забавленията, на територията на мол-а има и два увеселителни парка, единия от които насочен само за деца. Трети развлекателен парк е изграден в една къща на ужасите. За любителите на подобни изживявания създателите на атракцията са подбрали подходящ сюжет. Посетителят влиза в къща, обитавана от духове. А историята повелява, че е изчезнало някога детето на живеещо в къщата семейство. Членовете на това семейство вярват, че гостът знае къде е детето им, затова се опитват да го отвлекат, а за награда го подлагат на страховити изживявания.
И много още атракции има в Мол Дубай, не напразно печели всяка година най-различни титли за посещаемост като ежегодно зад стените му прииждат милиони туристи. Абсолютен първенец по посещаемост станал през 2011 г., тогава милионите му посетители го класирали като най-посещаваната сграда на планетата.
Битието на хората в Дубай Мол.
А наред с тези класации изглеждаше Дубай Мол като всеки друг търговски център. Независимо как бяха облечени дамите, бързаха към магазините и излизаха с големи торби с покупки. А облечените в дълги бели роби мъже, като повечето свои събратя от мъжки пол, седяха с отегчени физиономии по диванчетата пред магазините и чакаха любимите си. Както место съм казвала, независимо от различията ни, толкова всъщност сме еднакви хората и толкова е еднакво ежедневието ни!
Различното в този мол бе наличието на стаи за молитва. Открих ги съвсем случайно, търсехме тоалетна. Видях над една врата табелка с нарисувана глава на дама с хиджаб и влязох. И ме посрещна нещо като гардеробна, с много шкафчета по стените. Реших първоначално, че са необходими за тоалетните нужди, все пак трудно ще да е с толкова много дрехи. Но не се оказах права, бях влязла в стая за молитва и в тази гардеробна можеха дамите да оставят всичко ненужно и да влязат в залата с вълнения килим. Тоалетната се намираше съвсем в съседство. А между тях имаше стая за почивка и отмаряха на удобните дивани пазаруващите дами в уединението на затвореното пространство. За всичко бяха помислили емиратите, създаваха удобство за жителите и гостите си на всяка крачка.
