Така бе в арабския свят, животът на семейството трябваше да бъде опазен от чуждите очи. Заради това и залата, в която някога пашата приемал гости и молители от поданиците си, бе изградена до сами вратата и представляваше нещо като коридор, снабден с мраморни миндери за сядане, на тях някога са изчаквали благоволението на владетеля си посетителите.
И както винаги в арабските къщи, цялото великолепие бе оставено за вътрешната част. Посрещна ни вътрешният арабски двор с цели колонади от красиво изработени колони, поддържащи верандите на горните етажи. А в квадратното пространство, оставено за зеленина, се кипреше днес едно единствено дърво, посадено в някогашния мраморен басейн.
Дворецът днес бил признат за шедьовър на мюсюлманската архитектура през османския период. Построен в долната част на Касба, строителството му завършило при управлението на Бей Мустафа паша през 1799 г. сл. Хр.
Според една от табелите в двореца, след построяването му в покоите му се нанесли самият Мустафа паша и цялото му семейство, ескортирани от личната им охрана и неговите слуги. В двореца той проживял до момента, в който бил убит. След смъртта му дворецът бил конфискува от наследника му, Бей Ахмед, а след френската окупация, в него се настанили първоначално френските генерали. След това, през 1835 г. в двореца се настанил главният фармацевт на френската армия, а през 1846 г. бил обитаван от генералния секретар на френската армия.
През 1863 г. красивата резиденция била превърната в библиотека и музей, а на 30 март 1887 г., по време на колониалния период, била обявена за исторически паметник. След обявяване на независимостта на Алжир, през ноември 1991 г. дворецът е обявен от ЮНЕСКО за обект на световното наследство.
Качихме се по красивите стълби, отворени днес за посетителите. Множество стълби се издигали до горните етажи на двореца. И строго разделение се спазвало някога в предназначението им. Имало такива, по които се движели членовете на семейството, имало и такива, предназначени единствено за прислугата.
Нямаше днес обзаведени стаи от времената на старото величие на двореца, та се задоволихме с поглед на красивите му веранди, колони и мраморния басейн в средата на двора. Тяхната разкошна украса днес оприличават изследователите като шедьовър на ислямската архитектура, а като такава и историческа, и културна ценност за съвременния Алжир. Дворецът станал декор и за снимките на 84 серия от сериала „Великолепният век“.
В двореца имало изградени 8 вътрешни зали, пет от които някога ползвали членовете на семейството на Мустафа паша. И всички те били изградени и обзаведени с изключително скъпи материали като ценно и местно дърво, мрамор, внесен от Италия. С бронз били украсени вратите и прозорците, а стаите с повече от 500 000 красиви керамични плочки с изискани декорации, внесени от Тунис, Холандия, Италия и Испания.
Днес изследователите признават двореца на Мустафа паша за един от важните ориентири за строителството по времето, когато Алжир бил част от Османската империя, който период започнал през 1504 година и приключил с френската окупация през 1830 година. В този дворец бил приеман дори сина на краля на Франция, херцог Орлеански.
Отворени днес бяха банята и кухнята на двореца.
Кухнята представляваше нещо като бална зала в представите ми. Отново цяло множество колони красяха залата, в която се режели продуктите и се подреждали готовите ястия. А зад арка бе отделено малко помещение. В единия му край някога се колели животните и кръвта и нечистотиите се оттичали в дупка на пода. А в нишата отсреща била разположена пещта, в която се готвело.
Хамамът имал двоен под и под горния горяли въглища, които нагрявали пода и осигурявали гореща вода за банята. Заради по-малките размери, в този хамам нямало помещенеи във формата на лабиринт, тези помещения били обичайни за хамамите от онези времена, за да преминават през тях къпещите се и да подготвят плавно тялото си за прехода от студеното към топлото помещение.
След идването на френските колонизатори, някогашният харем, помещението за жените в двореца, бил превърнат през 1863 година в Национална библиотека. И днес зад малките прозорчета на женските някога стаи били събрани повече от 2 000 ръкописи от различни краища на колонизирания арабски свят.
А някога до един от прозорците течал малък водопад. Извирали водите му зад саксия на мраморния перваз, стичали се в красивия керамичен басейн и охлаждали въздуха в женската част на двореца.
Пълното име на Мустафа паша било Мустафа Бен Брахим, племенник на Хасан паша. Той бил роден в Анадола, в младостта си дошъл в Алжир, където се установил. Според табела в двореца, първоначално пашата работил като метач в казармата, където живеел, а след това бил хазнаджия.
От 1798 до 1805 години Мустафа-паша бил управител на Алжира. През 1805 година пашата бил убит в хода на военен преврат, предизвикан от обявено гражданско неподчинение от алжирския народ.
Мавзолеят му се намира също в Касба, недалеч от двореца.
В необзаведениете стаи на двореца през 2007 година алжирските управници разположили национален музей на илюминацията, миниатюрата и арабската калиграфия, което се превърнало в част от культурното наследство не само на Алжир, но и на цялото човечество.
И ето че намерих табели, обясняващи значението и на трите изкуства:
„Терминът „илюминация“ се използва, за да опише изкуството на декориране на ръкописи чрез използване на злато или сребро. Първият термин за илюминация на арабски е „Tadhib“, което означава „да позлатя“
Ислямското изкуство на илюминацията възниква през 13-ти век, привнесено от Персия. Илюминация, което означава светлина, използва златни нишки за декоративно рисуване на мотиви, традиционно използвани за украса на страниците на Корана. С развитието на изкуството в мюсюлманския свят калиграфията не беше достатъчна, за да покажат величието на корана и художниците започнали да добавят малко злато по страниците му, за да го украсят, за да покажат физически просветлението, което идва от Божието слово. По-късно с такава украса били изработвани и други литературни книги, а събирането и подаряването на такива книги се превърнало в символ на благороднически статус“.
„Арабската калиграфия, наричана още ислямска калиграфия, е форма на писане, която се е превърнала във важна традиционна форма на изкуство в мюсюлманския свят. Калиграфите създават сложни дизайни, използвайки арабски шрифт. Арабската калиграфия обхваща повече от хиляда години, тя обхваща обширна географска област: от Иберийския полуостров на запад до Югоизточна Азия и Китай на изток. Калиграфията играе жизненоважна роля в дизайна на религиозни и ежедневни изкуства и занаяти, както и в развитието на отличителна визуална култура, вдъхновена от исляма. Основните калиграфски стилове са разработени през годините от видни представители и са използвани като орнамент в произведения на изкуството, прославящи Словото на Бога“.
„Миниатюрата е малка илюстрация на изкуството, тя е художествено произведение с малки размери, характеризиращо се с точност на рисуване и оцветяване. Думата „миниатюра“ няма основа и източник на арабски език или на арамейски и сирийски езици; остава далеч от точното езиково значение, въпреки че значението му в народните диалекти и е започнало да означава: (фино украсен предмет) и се е превърнало в миниатюра в латинските езици.
Нарисувани в някои книги и ръкописи през вековете през Средновековието, миниатюрите са документални изображения на живота, околната среда, обичаи, вярвания, ритуали, исторически събития, архитектура, костюми и изкуства. Мюсюлманите са приели това изкуство от видни художници предимно от персийски произход“.
Излязохме от двореца на Мустафа паша и поехме към неговата гробница.
