Приключи нашата обиколка из Касбах и еврейския квартал на Алжир и ни поведе Софиян към обяда, който вече чакахме с леко присвирващи стомаси. Отново само заради нас бе отворил един от малките и китни ресторантчета в стария град. Постеха пред деня домакините, но се съгласиха да нагостят нас. Изрисувани бяха още външните му стени, но дори те не ни подготвиха за красотата и пищността на вътрешността.
С красиви сини колони бяха украсени белите стени на стаята. Шарени меки възглавнички украсяваха миндерите. И всякакви медни съдове и орнаменти висяха отвсякъде. Качих се по витите стълби до втория етаж и погледнах на цялата тази арабска пищност от високо. Спокойно можеше да послужи къщата за декор на някоя от приказките на Шехерезада, извадена бе от историите на Хиляда и една нощ. И явно бе известна къщата, докато обядвахме, минаха няколко малки групи арабски и европейки туристи да я
