Още бяхме на високо в Алжирския Касба и ни покани Софиян да погледнем към уличките под нас, тях нарече Квартала на евреите. И чак сега някак си обясних за себе си поради що постоянно се намесваха ислямските и еврейските и надписи, и истории, тази територия бяха деляли двете религиозни общности много исторически векове.
Стръмни стълби ни спуснаха до уличките под нас. Не вярвах, че може да има по-тесни улички от Касба, а ето че попаднахме сред тях. По-сив бе кварталът на евреите, сиви бяха фасадите на високите сгради и като се извисяваха над тесните и сиви улички създаваха усещане за занемареност и безрадостност. Отдавна напуснали стария си квартал евреите и днес той бил населяван от мюсулманското население на столицата. В джамия била превърната и красивата стара синагога, а за да я пригодят, към нея пристроили минаре.
В жив пазар бяха обърнати улиците на стария еврейски квартал, и тук, както по сергиите в Касба се продаваше всичко, от храна до какво ли не. Шарени подправки пълнеха пластмасовите съдове, сиропирани сладкиши примамваха купувачите с обещание за много сладост, дрехи висяха по старите сиви стени на къщите.
Това бе техният свят, така живеели дедите им, така живееха старите алжирци и днес. С мъка ни разказваше Софиян за времето, когато нахлули по земите им някога испанците и наложили принудително покръстване на мюсулманското население. Много жертви паднали тогава и в тяхна памет и в чест на оцелелите кръстили днес една от най-старите джамии в квартала с осмоъгълно минаре. Минахме от там по време на края на една от дневните молитви, та заварихме около нея цяло множество от току що излязли мъже.
И други жертви дало населението на алжирците, срещу борбата със следващите си окупаторите, французите. Отведе ни София към музея на жертвите, паднали в борбата срещу французите.
В типичния арабски двор, ограден с множество красиви колони имаше разположени по стените множество снимки на млади хора. Това били алжирските партизани. Рискувайки живота си, слагали те бомби във важни сгради и по време на важни събития, организирани от французите. Много от тях били заловени и убити. Особено важна героиня бе млада жена с бяло лице и напълно европеидни черти. Именно заради пълната си прилика с европейските нашественици успявала тя лесно да се внедрява между тях и да поставя своите бомби. И дълго време била неуловима, но последвала съдбата на съратниците си.
Приключихме разходката из стария град на Алжир с един величествен храм. Първоначално бил храмът католическа църква, след това бил превърнат в джамия. А днес го нарекли съвременниците обединител на религиите и го реставрирали така, че да прилича на три от основните исторически религии.
Фасадата му приличала на езически храм, отстрани бил изграден като католическа църква, а ислямът бил представен чрез изградените минарета.
