Така стегнато бях пробягала по всички забележителности на Малта, че ми останаха цели два дни. Споменах това на моя любезен домакин, прибирайки се за поредна вечер в хотела. И ми предложи той да си направя две морски пътешествия. До близкия остров Гозо и до по-далечния остров Сицилия. И понеже разумът, или опасността от умора не бяха от най-верните ми съветници по време на пътешествията ми по света, прегърнах щастливо и двете идеи и се захванах да ги отмятам поетапно.
И двете се оказаха напълно лесни за организация. Множество туристически агенции на острова предлагаха еднодневни екскурзии и до двата острова.
И в първия ми свободен ден се качих на малкото корабче и с поредната руска група потеглих.
Не след дълго се появиха бреговете на остров Гозо. Не само част от малтийския архипелаг, но и част от малтийската държава. Големината и макар и значително по-слабата му населеност от първенеца Малта, го нареждаха като втори по големина и значимост остров в архипелага.
Първи в програмата ни бяха Вътрешното море (The inland sea) и проходната му пещера-арка.
Всъщност, Вътрешното море е лагуна с морска вода, свързана със Средиземно море чрез отвор, образуван в ограждащата го скала. Отворът беше във формата на тясна арка. И преминаването през него беше една от най-интересните атракции на острова.
Онзи ден времето беше с нас. Слънчо се беше усмихнал. Вятърът почиваше. Набързо ни комплектоваха по лодките и тръгнахме към скалната арка. Преминаването не беше така дълго и атрактивно както се очакваше да бъде в Синята лагуна на Малта. За сметка на това, обходихме скалата и откъм лагуната, и откъм Средиземно море.
Най-смелите от групата нарушиха строгите забрани и пристъпиха върху самата арка.
Няма да забравя как я гледах и се чудих как успява да устои. Как е ерозирала в тази перфектна форма. И колко е чудесно, че се е случило. Явно немалко хора мислели като мен, та включен бил Лазурният прозорец в списъка на световното природно наследство на Юнеско.
И сега си мисля колко е чудесно, че имах късмета да я видя. И да бъда там в последните няколко години на милионното й съществуване.
Като вечна стоеше насред морето. А се срутила, милата. По време на силна буря на 8 март 2017 г. Чак не можех да повярвам, когато го прочетох. Не искам и да виждам снимки от сегашния й вид. Стояла там милиони години. Колко ли хиляди бури преживяла. Коя от коя по-страшни. И в една от тях просто рухнала. Една от тях била просто последната.
За щастие, толково много била снимана, че дълго време ще стои в народната памет. Порових се след тъжната вест и установих, че прекрасната й осанка присъствала в не един филм, сред които „Сблъсъкът на Титаните“, „Граф Монте Кристо“, и сериалите „Одисея“ и „Игра на тронове“.
Прибра ни нашата водачка от морското ни пътешествие и ни поведе към сухопътното.
А то започна с Базиликата на националния храм на Пресвета Богородица от Та ‘Пину (The Basilica of the National Shrine of the Blessed Virgin of Ta’ Pinu). Или както местните я наричат накратко, просто Та ‘Пину.
Римокатолическа базилика и национален храм, разположен на около 700 метра от село Гарб. Множество чудеса приписвали местните на самата базилика и на намиращите се в нея икони. Чудодейни сувенирчета се продаваха и в сувенирния й магазин.
И по улиците му се закатерихме към Цитаделата. Там беше изградена Катедралата „Успение на Пресвета Богородица в небето“ (Cathedral of the Assumption of the Blessed Virgin Mary into Heaven). Римокатолическа катедрала и седалище на Римокатолическата епархия Гозо от създаването на епархията през 1864 г.
Според историците днес, започнала историята си днешната цитаделата като праисторическо селище. В по-късен момент изграден бил в нея римски храм, посветен на Юнона. Останките от този храм били вградени в съвременната катедрала. И след християнизацията на Малта и Гозо храмът бил превърнат в църква, посветена на Дева Мария. За жалост, тогавашната църква била разрушена във времето на арабското управление над Малта и Гозо.
След прогонването на арабите била построена друга църква. Тя пък била разграбена от османците по време на нашествието им през 1551 г. И те били отблъснати и отново отворила църквата. Само че последвало земетресението от 1693 г. Така големи били повредите по нея след него, че местната управа взела решение да се разруши старата сграда и на нейно място да се построи нова църква.
И започнало новото строителство на 21 септември 1697 г. А отворил врати храмът за миряните си на 11 октомври 1716 г.
И тръгнахме към другия символ на остров Гозо. Пещерата на Калипсо. Това била, според легендите, пещерата на древния остров Огигия, описан в Омировата Одисея. Онази пещера, в която задържала нимфата Калипсо любимия си Одисей за 7 години по пътя му за родната Итака след края на Троянската война.
Така твърдо убеждавали местните предания как остров Гозо е онзи митичен остров Огигия, че често и наричали Гозо „Островът на Калипсо“.
Пошегувахме се с мъжете от групата. Изпробвахме смелостта им да влязат. Че може някоя нимфа още да стои и да ги дебне в мрака. Направихме около милион туристически снимки и тръгнахме по обратния път към Малта.

