И тримата бяхме чели за вълшебните води на Blue Grotto (Синята пещера). Най-нетърпелив да ги види беше Милан и още на следващия ден се понесохме натам в търбуха на поредния жълт автобус. Намираше се местността на югоизточното крайбрежие на Малта, съвсем близо до рибарското пристанище Wied iż-Żurrieq. Но и само паролата „Blue Grotto“ беше напълно достатъчна, за да уцелим подходящия автобус.
Бяхме чели, че при хубаво време най-голямата атракция за туристите било промушване с лодки през ниските сводове и своеобразни портали на пещерите. Всъщност, макар и наречена „Синята пещера“, местността беше препълнена с цяло множество по-малки и по-големи морски пещери.
Островният релеф на Малта я беше снабдил със сравнително постоянно метеорологично време през цялата година. Незначителни колебания в температурата на въздуха я правеха подходяща за посещение във всеки от нашите сезони. Не така, обаче, стоеше въпросът с облачността, вятъра и дъждовете.
Не успя да завали в онзи наш пещерен ден, но и не го признаха за подходящ за морски плавания рибарите и бяха прибрали на сигурно място лодките си.
На брега останаха плавателните средства, на брега останахме и ние.
Но това не помрачи туристическия ни ентусиазъм. Пейзажът беше достатъчно красив и с удоволствие побродихме из леко мъгливите скали. Бях чела, че тук били снимани множество филми.
Е, цял филм не успяхме, но определено си спретнахме скромна мини фотосесия.
Синьото в наименованието на пещерите било дарено от цианобактериите (синьо-зелени водорасли) в пещерата. Именно те отразявали в синьо морската вода по стените и таваните на пещерата.
При добро време и подходяща игра на слънчевите лъчи, в някои от пещерите била създавана цяла феерия от различните цветове на червено, лилаво, зелено, оранжево и жълто.
Ние, пък, снимахме причудливите пещерни портали от брега.
И си припомнихме за множеството туристически забавления, които предлагали те в по-добро време. И достатъчно разнообразни бяха те. Скалите предлагали и скалното катерене, и гмуркане с шнорхел по крайбрежието. А за по-напредналите в занаята, организирано било и гмуркане с акваланг на близката развалина Um El Faroud.
Няколко дена по-късно успях да се разходя с лодка в подобно пещерно образование на остров Гозо.
А този използвахме не дотам подходящото време за друго посещение. При древните останки на мегалитния храмов комплекс Нaġar Qim ( „Стоящи/почитащи камъни“).
