В южния край на остров Малта е разположен хребет, покрит с мек варовик globigerina (глобигерина). Цялата открита скала на острова, според учените, била отложена през олигоценския и миоценовия геоложки периоди. Варовикът Globigerina била определена като втората най -стара скала на Малта. Мекотата и удобната й изработка помогнали на древните да изградят от нея невероятен храмов комплекс. Или поне на такъв го определили археолозите.
Нaġar Qim (Чаар Ким) го нарекли съвременниците ни. В буквален превод от малтийски, „Стоящи/почитащи камъни“.
И друго свършили те. Датирали го към фазата Ġgantija (3600-3200 г. пр. Хр.). А тази датировка наредила Мегалитните храмове на Малта сред най -древните религиозни обекти на Земята, описани от комитета за обекти на световното наследство като „уникални архитектурни шедьоври“. И през 1992 г. от Юнеско признали Нaġar Qim и четири други малтийски мегалитни структури за световно наследство.
Древността на мястото признал и Gordon Childe, професор по праисторическа европейска археология и директор на Института по археология в Лондонския университет от 1946-1957 г. При посещението си тук той написал: „Посещавал съм праисторическите руини из цялото Средиземноморие, от Месопотамия до Египет, Гърция и Швейцария, но никъде не съм виждал толкова старо място като това.“
Обиколките ми напоследък по мегалитните храмови комплекси из нашите Източни Родопи ме кара да приемам това негово твърдение с усмивка. На далеч по-древни датирали нашите си храмове изследователите. Но, днес писанието ми е за малтийските.
А малтийските древни строители на Нaġar Qim използвали варовик от глобигерина при изграждането на храмовия си комплекс. Удобен за обработка, варовикът, обаче, не се оказал достатъчно устойчив. И съхранил творението си до наши дни с неизменните разрушения от атмосферните влияния на хилядолетията. За щастие, издигнали днес върху комплекса защитна палатка.
И ето ни и нас пред входа на това древно творение.
За илюстрация си позволявам да прикача снимка от високо на целия комплекс, както и легендата на различните помещения в него, взети от Уикипедия, с огромна благодарност към автора им.
И както прочетох, „Нaġar Qim споделя основния си архитектурен дизайн с храмовите комплекси Mnajdra, Tarxien и Ġgantija. Основната форма включва преден двор и фасада, продълговати овални камери, полукръгли вдлъбнатини и централен проход, свързващ камерите. Тази конфигурация обикновено се нарича „трилистник“. Предполага се също, че формата на храма по някакъв начин имитира свещените скулптури, открити в тях“.
Според изследователите, комплексът Нaġar Qim се състои от основен храм и три допълнителни мегалитни структури до него. Основният храм бил построен между 3600 и 3200 г. пр.н.е. Но северните му руини били значително по – стари. Заради това и предполагат, че комплексът бил построен на три етапа. Започнали, според тях, древните строители със северните апсиди, отнесени днес към структура, наречена „Стария храм“. Продължили в по-късен период със структура, наречена „Новия храм“. И най-накрая изградили останалите помещения в комплекса.
И ето какво написали изследователите за храмовия комплекс:
„Фасадата на храма се характеризира с трилитонов вход, външна пейка и ортостати. Той има широк преден двор с подпорна стена и проход минава през средата на сградата, следвайки модифициран малтийски мегалитен дизайн. Отделен вход дава достъп до четири независими заграждения, които заменят северозападната апсида.
Външният вход служил като вътрешен проход и свързвал шест големи камери“.
Външната стена, наречена „Бастион“ изградена от огромни изправени блокове, огражда изцяло храма. Теоретиците твърдят, че това е направено, за да се защити комплексът от диви животни, за които е известно, че по онова време са били в изобилие на островите. Той също така отличава храмовете като свещени пространства.
Този вход и първият двор следвали малтийския мегалитен модел, но с напредването на строителството този дизайн бил значително променен“.
Не открили учените никакви следи от погребения в храма, или района около Чаар Ким. Не открили също и човешки кости. И то не само в този, но и в други древни малтийски храмове. За сметка на това, открили множество животински кости. И ги определили на такива от жертвени животни. А намереният олтар на употребяван за жертвоприношения на животни.
По-нататъшните им изследвания, пък, ги довели до възможни асоциации с различни известни по света ритуали за плодородие.
На това ги навели откритите пълни фигурки и статуи, много малка част от които останали в комплекса. Множество декорирана керамика била открита също при разкопките. И отнесено намереното в Националния археологически музей.

