Мегалитен храмов комплекс Нaġar Qim (Стоящи/почитащи камъни) в Малта

В южния край на остров Малта е разположен хребет, покрит с мек варовик globigerina (глобигерина). Цялата открита скала на острова, според учените, била отложена през олигоценския и миоценовия геоложки периоди. Варовикът Globigerina била определена като втората най -стара скала на Малта. Мекотата и удобната й изработка помогнали на древните да изградят от нея невероятен храмов комплекс. Или поне на такъв го определили археолозите.

Нaġar Qim (Чаар Ким) го нарекли съвременниците ни. В буквален превод от малтийски, „Стоящи/почитащи камъни“.

И друго свършили те. Датирали го към фазата Ġgantija (3600-3200 г. пр. Хр.). А тази датировка наредила  Мегалитните храмове на Малта сред най -древните религиозни обекти на Земята, описани от комитета за обекти на световното наследство като „уникални архитектурни шедьоври“. И през 1992 г. от Юнеско признали Нaġar Qim и четири други малтийски мегалитни структури за световно наследство.

Древността на мястото признал и Gordon Childe, професор по праисторическа европейска археология и директор на Института по археология в Лондонския университет от 1946-1957 г. При  посещението си тук той написал: „Посещавал съм праисторическите руини из цялото Средиземноморие, от Месопотамия до Египет, Гърция и Швейцария, но никъде не съм виждал толкова старо място като това.“

Обиколките ми напоследък по мегалитните храмови комплекси из нашите Източни Родопи ме кара да приемам това негово твърдение с усмивка. На далеч по-древни датирали нашите си храмове изследователите. Но, днес писанието ми е за малтийските.

А малтийските древни строители на Нaġar Qim използвали варовик от глобигерина при изграждането на храмовия си комплекс. Удобен за обработка, варовикът, обаче, не се оказал достатъчно устойчив. И съхранил творението си до наши дни с неизменните разрушения от атмосферните влияния на хилядолетията. За щастие, издигнали днес върху комплекса защитна палатка.

И ето ни и нас пред входа на това древно творение.

За илюстрация си позволявам да прикача снимка от високо на целия комплекс, както и легендата на различните помещения в него, взети от Уикипедия, с огромна благодарност към автора им.

И както прочетох, „Нaġar Qim споделя основния си архитектурен дизайн с храмовите комплекси Mnajdra, Tarxien и Ġgantija. Основната форма включва преден двор и фасада, продълговати овални камери, полукръгли вдлъбнатини и централен проход, свързващ камерите. Тази конфигурация обикновено се нарича „трилистник“.  Предполага се също, че формата на храма по някакъв начин имитира свещените скулптури, открити в тях“.

Според изследователите, комплексът Нaġar Qim се състои от основен храм и три допълнителни мегалитни структури до него.  Основният храм бил построен между 3600 и 3200 г. пр.н.е. Но северните му руини били значително по – стари. Заради това и предполагат, че комплексът бил построен на три етапа. Започнали, според тях, древните строители  със северните апсиди, отнесени днес към структура, наречена „Стария храм“. Продължили в по-късен период със структура, наречена „Новия храм“. И най-накрая изградили останалите помещения в комплекса.

 

И ето какво написали изследователите за храмовия комплекс:

„Фасадата на храма се характеризира с трилитонов вход, външна пейка и ортостати. Той има широк преден двор с подпорна стена и проход минава през средата на сградата, следвайки модифициран малтийски мегалитен дизайн.  Отделен вход дава достъп до четири независими заграждения, които заменят северозападната апсида.

Външният вход служил като вътрешен проход и свързвал шест големи камери“.

Външната стена, наречена „Бастион“ изградена от огромни изправени блокове, огражда изцяло храма. Теоретиците твърдят, че това е направено, за да се защити комплексът от диви животни, за които е известно, че по онова време са били в изобилие на островите. Той също така отличава храмовете като свещени пространства.

 Този вход и първият двор следвали малтийския мегалитен модел, но с напредването на строителството този дизайн бил значително променен“.

Едно от първите помещения учените определили на помещение, в което разположен бил олтар. На такъв оприличили поставения вдлъбнат камък върху изящно издяланата каменна колона.

Не открили учените никакви следи от погребения в храма, или района около Чаар Ким. Не открили  също и човешки кости. И то не само в този, но и в други древни малтийски храмове. За сметка на това, открили множество животински кости. И ги определили  на такива от жертвени животни. А намереният олтар на употребяван за жертвоприношения на животни.

По-нататъшните им изследвания, пък, ги довели до възможни асоциации с различни известни по света ритуали за плодородие.

На това ги навели откритите пълни фигурки и статуи, много малка част от които останали в комплекса. Множество декорирана керамика била открита също при разкопките. И отнесено намереното в Националния археологически музей.

Друг довод в полза на това зключение е изправеният менхир, за който предполагат да е фаличен. Менхирът е висок 5,2 м и е с предполагаемо тегло 57 тона.

Следващото невероятно интересно нещо в храма бяха екранираните врати. При това те бяха достатъчно многобройни. За тях изследователите предполагат да са били използвани от оракули.

Едно от помещенията в комплекса изследователите определили на храмово помещение. А представлява то „обширен преден двор пред външната стена, павиран с големи, неправилни плочи“.

Други помещения отредили на „жилищни къщи“. Група средно големи камъни, подредени сякаш в отделни малки помещения.

И два идеално оформени гладки и идентични камъка, изправени встрани на своеобразния вход.

Добра разходка си спретнахме в онзи малтийски ден из селенията на древните.

А на няколкостотин метра от храма се виждаха наблюдателните кули, построени от Великия майстор Мартин де Реден в далеч по-близкото ни съвремие.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език