Още при първоначалното ни опознаване със Силвана и Милан разбрахме, че едни бръмбари върлуват из главите ни и с удоволствие споделихме времето си на рицарския остров.
И как да не започнем обиколката от столицата. Още повече, така достъпно беше всичко на мъничкия остров, а междуградските жълти автобуси летяха буквално непрекъснато. Така че просто се качихме на подходящия и поехме към рицарската столица.
Бързо пристигнахме и се впуснахме по забележителностите на Ла Валета.
В онзи прекрасен ден влязохме по суша, но истински величествен бе видът й откъм море. С него успях да се срещна след няколко дни, на път към Сицилия.
Огромни каменни блокове, издигнати за брегове, посрещаха пристигащите. А върху тях имаше други, не по-малко огромни каменни блокове, изсечени във формата на познатите ни жилищни сгради. Така се изправяше пред погледа на мореплавателите Ла Валета – като един стабилен каменен щит, внушаващ достопочтеност и непристъпност.
Като почти идеален кръг бяха оформени високите каменни стени. Единствена пролука прекъсваше каменния пръстен, това бе и единственото място, през което можеше да се проникне в пристанището на града. Достатъчно тясно, за да не смущава особено покоя на древните стражи и да гарантира сигурността на града-крепост.
А каменният пръстен бе наречен „Голямото пристанище“ (Grand Harbour), известно още като „пристанището на Валета“. Видно от релефа наоколо, то било напълно естествено пристанище на острова, модифицирано в годините с обширни докове, пристанища и укрепления.
Твърде стратегическо било местоположение на естествените пристанища (Гранд Харбър и Марсамшет) на остров Малта. Та, закономерно, от древни времена привличали народ всякакъв.
Мегалитни останки били открити днес по бреговете на Гранд Харбър. Открити били и храмовете Кордин, най -ранните от които датирали от около 3700 г. пр. н. е. Не липсвали и пунически, и римски останки.
В по-съвременни времена Голямото пристанище на Малта било превърнато в база за ордена на Свети Йоан в продължение на 268 години, от 1530 до 1798 г.
Дълги векове пристанището било сцена на множество битки – османци, французи, англичани нахлували във водите му. Османците отблъснали рицарите от ордена. Отблъснали и множество други врагове през вековете и отстъпили накрая на французите. Овладяли те победа над рицарите на ордена на Св. Йоан и завладяли и Валета, и острова през 1798 г. С това прекъснали рицарската история на острова. Но не било дълго владението им, само две години по-късно Англия обявила Малта за своя колония. Така страната останала под английския флаг до 21 септември 1964, когато обявила своята независимост, вече като република.
И някъде по време на тази история, бил основан градът Ла Валета.
През 1566 г., когато именно била вдигната голямата османска обсадата. Основан бил от великия магистър на йоанитския орден Жан Паризо дьо ла Валет. И приел неговото име. И оттогава свързал градът историята си с рицарите от Ордена на Св. Йоан и техния осемстранен готически кръст.
А през 1874 г. Ла Валета се превърнала в столица на република Малта.
И влязохме ние в този рицарски град през градската му порта, с официалното наименование „City Gate“. А неофициално тя била наречена „Porta di terra (сухопътна порта)“. И не напразно, изградена между бастионите на Сейнт Джеймс и Сейнт Джон, тя била и единствения подход към града от към сушата.
Под моста, който води до портата, в древността се простирал дълбок ров, предназначен за охраната й. Днес ровът бе засипан, а мястото му бе заето от автобусна спирка с фонтана на Тритон в центъра. Показва фонтанът три Тритона, вдигащи огромен бронзов плот над главите си и символизира връзките на Малта с морето.
Стига тя чак до Форт Сен Елмо в отсрещния край на града.
Шмугнахме се ние из уличките на каменния град. Всички те бяха невероятно прави и водеха все към морето. И си имало за това причина.
Затруднени били рицарите финансово по време на строежа на града и поискали заем от папа Пий и от испанския крал Филип. След като се снабдили с нужните финанси, поръчали строежа му на италианския архитект Франческо Лапарели.
Неимоверно бил улеснен Лапарели, поръчано му било построяване на град на празно място. И той проектирал града без да се съобразява с актуалното местоположение на стари постройки, или със съществуващи архитектурни планове. И го построил по стар римски образец, с координатна мрежа на улиците, позволяваща свежият морски въздух от двете пристанища да циркулира свободно по улиците му, действайки като „средновековен климатик“.
Друга важна сграда за града се намира недалеч.
Прокатедралата „Св.Павел“ (St. Paul’s Cathedral).
Англиканска прокатедрала на епархията в Европа, разположена на площад Независимост. Там научих, че „прокатедрала“ означава църква със статут на катедрала, но не и основната катедрала.
А тази била поръчана от вдовстващата кралица Аделаида по време на посещението й в Малта през 19 век. Тогава тя установила, че на острова нямало място за англиканско поклонение, а англиканските служби се провеждали в стая в двореца на Великия магистър.
Кралица Аделаида положила основния камък на 20 март 1839 г. И през 1844 г. нейното знаме било издигнато над готовата вече сграда.
Изобщо, значително обогатих речника си с производните на катедрали при това пътуване. Друга голяма църква, римокатолическият християнски храм „Свети Йоан Кръстител“, пък била снабдена с наименованието „конкатедрала“. Защото имала статут, равен с този на архиепископската катедрала „Свети Павел“ в старата столица Мдина.
А построена била тя през XVI век като монашеска църква за нуждите на ордена на рицарите хоспиталиери, наричани още малтийски рицари. И наречена била на техния патрон, Свети Йоан Кръстител.
Никак не беше излишно мястото на малкия остров. А твърде каменен бе релефът му и нямало нито място, нито условия за паркове.
Може би това едно от нещата, които най-много ме впечатлиха в Малта бяха миниатюрните градски паркове. Всъщност, дори не бяха и наречени паркове, а градини. Впечатлиха ме може би с това, че въпреки липсата на място и трудните условия, тях все пак ги имаше. Построили ги бяха хората, че и ги бяха украсили и с фонтани, и с цветя, да им е цветно на погледа.
Две са основните паркове-градини – Долните и Горните градини на Барака.
Първа по време срещнахме Долните градина на Барака (Lower Barrakka Gardens).
В центъра на градината беше разположена сграда във формата на неокласически храм, представляваща паметника на сър Александър Бал.
От терасите й се откриваше прекрасна гледка към Голямото пристанище и вълнолома, а за наслаждение на гледката, предвидливи хора бяха разположили удобни пейки.
В най -далечната точка на Ла Валета в рамките на голямото пристанище бе издигнат Паметник на обсадната камбана (Siege Bell memorial).
Специално било избрано мястото за изграждането му. Най-далечното и уединено, за да подчертае медитиращия му характер. За да може да дойде тук съвременникът и в тишина да благодари на загиналите герои във войните.
Паметникът бил изграден като камбанария под формата на елиптичен неокласически храм, поддържана от 10 квадратни колони. А огромната му бурдонова камбана, която била титулована като най -голямата камбана в Малта, бие тържествено в памет на героите.
От техните тераси пък се откриваше поглед към Поздравителната артилерийска батарея във Валета (The Saluting Battery), построена през 16 век от Ордена на Свети Йоан близо до мястото на османската батарея от Голямата обсада на Малта през 1565 г.
Последно играла военна роля по време на блокадата от 1798–1800 г. и Втората световна война, батареята останала активна военна инсталация, докато оръжията й не били премахнати от британците през 1954 г.
Възстановена била в началото на 21 век. И днес е оборудвана с осем работещи оръдия, които изстрелват церемониални салюти всеки ден в 12.00 ч.и 16.00ч.
