При подготовка на програмата срещнах основна трудност – А къде да ходим? Оказа се, че в последните години и трите прибалтийски държави имат невероятни столици. И хубави, и добре развити. А в останалата част на държавите населението сякаш живееше в малко по-различна ситуация. В Естония това разделение, може би, не беше така крайно. Докато провинциите на Литва и Латвия представляваха доста тъжна гледка.
Сами по себе си градове имаше. И история не е като да липсваше. Но никак не бяха развити районите извън столиците.
И така, подготвяйки маршрута за Латвия единственото, в общи линии, значимо, което видях, беше град Екабпилс(Йекабпилс). Както беше написано в нета, град от републиканско значение. Че и замък имало на единия бряг на реката. А и минерални извори, та и спа хотели. Е, нямаше как при тези хубавини да не го включа в програмата.
Още повече, единствената друга алтернатива беше морският им курорт Юрмала. Само дето никак не усетих ентусиазъм сред нашата автомобилна група при предложението да го посетим. И може би, с право. Напредналият месец септември не предполагаше някакви възможности за морско-плажни преживявания. Все пак държавата си беше северна. Аз пък не настоях, тъй като Юрмала свързвах основно с провежданите в него кръгове на КВН – студентско забавно сатирично състезание. А по онова време, така или иначе, не бяха предвидени подобни кръгове.
И дето ще студуваме на морето, решихме все пак в спа курорта да отидем. На гарантирано топлите минерални води.
И не че не ми се стори странно ниска цената на резервирания спа хотел. Тройна стая беше нещо под 40 лв. Ама нали бае ви Ганя винаги се радва да удари кьоравото, смело натам тръгнахме.
Още на влизане в града ми стана ясна ниската цена. Възможно е и наистина да си има републиканско значение градът, но по пустите улици и излющените фасади на сградите никак не му личеше.
Такъв беше и спа хотелът. Стар и олющен. На място се оказа, че в ниската цена за нощувката не влиза използването на спа комплекса. За него трябваше да доплатим цели 5 евро на човек. Е, нямаше как да ги спестя. Дружките ми се отправиха да почиват. А аз нарамих банските и джапанките и се впуснах да търся благините на минералните води.
Вече в спа комплекса разбрах и причината за ниската цена. В общи линии, повече от 5 евро и не струваше. Строен беше комплексът преди около стотина години. И оттогава изобщо не беше и ремонтиран. Плочките по стените, освен че бяха изпочупени, бяха поставени до средата на стените. Всичко беше странно старо и архаично.
По спа комплекси ходя напоследък. Може би и в моето детство така да са изглеждали. Но понеже тогава с подобни забавления не съм се сблъсквала, този спа комплекс ми изглеждаше като излязъл от лентите на немите филми.
Поне беше топличко. Което за мен беше достатъчно да поостана в парната баня. А там всях смут сред жителите на града. Както знаете, няма сила на света да ме въздържи да не вляза в близък опознавателен контакт с обкръжаващата ме действителност. И набързо разпитах останалите посетители като каква е съдбата на спа хотела и на града изобщо.
А те все местни се оказаха. И денят беше нещо събото-неделен. Та, в спа центъра си идвали местните. Да отморят в почивния ден. Така свойски се чувстваха, че докато родителите бяха в сауната и парната баня, децата тичаха и пищяха наоколо, току отворили широко вратите и на двете топли помещения.
И потече историята от устите им. Макар много да били щастливи от настъпилата независимост и демокрация, никак не им се отразила тя финансово добре. И младите драснали из таз пуста чужбина. Че нали от скоро били отворени границите и легендите за сладкия живот зад граница все още блазнели. И поопустели градовете. А липсата на население и особено на работещо такова, очаквемо довело до недобра икономика. И наистина, извън столицата трудно им се получавал животът. Но пък дечицата ги радвали. А и ето, пътища вече започнали да им строят с европейски пари.
Запитаха ме на свой ред аз от къде съм и какъв вятър тук ме е довял. Казах им, че с приятелки от България сме дошли. С минута мълчание беше посрещнат гордия ми отговор. И тъкмо да ми се зароди съмнение относно познанията им по география, в един глас възкликнаха няколко от събеседниците ми:
-В България знаете за Екабпилс и сте дошли тук на почивка?
Е, удивлението явно беше взаимно. Само че по различни причини.
Прибрах се по-късно при дружките си и им съобщих как, без да искам, доставих радост на групата латвийци. Представях си как, след като се приберат, започват да звънят на познатите си да им съобщават за международната известност на спа курорта им.
Само дето не споделяха ентусиазма им дружките ми. Хич и не криеха те неудоволствието си от това къде съм ги довлякла. Дори заведение, в което да хапнем не открихме.
Добре, че Рига се беше отчела с красота. И в близкия супермаркет намерихме топъл щанд с познатите ни като руски ястия и сладости, че бяха поуталожени страстите.
А аз използвах вечерта да почета за историята на нашия домакин.
Разположен е града по двата бряга на същата онази река Даугава, течаща и през Рига. До 1962 година реката разделяла два самостоятелни града – Екабпилс (с историческо наименование Якобштадт) и Крустпилс (Кройцбург). И през 1962 година били обединени те в днешния Екабпилс.
Днес в града са разположени органите на управление на два съседни административни района — Екабпилски и Крустпилски. Самият град не влиза в граниите на нито един от тези райони, а се намира на пряко републиканско подчинение.
Започнала историята на града през 1237 година, когато на десния бряг на Даугава епископът на Рига, Николай Науен, издигнал каменен « замък на кръста» — Кройцбург на немски. Постепенно покрай замъка се строяли нови и нови жилища и постройки. И се появил градът Кройцбург (Крустпилс ).
Само дето многократно бил разрушаван той по време на множеството войни, особено на полско-шведските. И до днес от стария замък не било останало нищо.
Срещу град Кройцбург в средата на 16 век било построено и руско селище. Наречено било Хелмголфская слобода. А било обитавано от търговци и корабостроители, които обслужвали клон на водния път „от варягите до гърците“ – от Русия до Европа през Рига.
Важността на тези търговци идвала от там, че в района на Хелмголфская слобода реката преминавала през 50-километров участък с бързеи, през които било невъзможно да се движат кораби, дори в пълноводни води. Така че на кея в селището стоките били разтоварвани на каруци и били изпращани във Фридрихщад, където отново били натоварвани на кораби и изпращани надолу по течението.
И стигнахме до Пазарния площад Сряда.
На това място херцог Екабс обявил града за основан на 12 февруари 1670 година. Наречен бил така площада, тъй като активна търговия се провеждала тук в ден сряда. Освен че бил най-стария пазар, този площад бил и най-ранния исторически център на града.
Заради това съвременните му жителите поставили на него паметен камък по случай 330-та годишнина на Екабпилс.
Недалеч беше и Бившия Дом на правосъдието на Екабпилски окръг.
Построена била сградата като Дом на правосъдието на Екабпилски окръг в стил руски класицизъм. И като на повечето сгради по тези ширини, историята и на тази била достатъчно наситена. По време на съветската власт сградата била използвана поетапно за администрацията на окръга, за общежитие на техникум и за болнично отделение. Днес пък в нея се намира администрацията по самоуправлението на града.
Интересни бяха и старите жилищни сгради.
Характерно за строежите през 70-те години на 19 век, те бяха строени една до друга, очертавайки вътрешен двор за живущите.
