Странна ми се стори историята на града. И най-вече обявяването му за столица именно на Естония. Така, както аз четох, градът става част от Естония едва в наши дни. Хиляда години по-рано бил все чужда територия.
Първите исторически данни за града са от 1050 г., когато тук бил построен първият замък, на хълма Тоомпеа. Може би само тогава градът е бил част от Естония.
И още от основаването му, прекрасното му местопоожение между Русия, Европа и Скандинавието го прави апетитен за множество народи. Първи го завладели датчаните още през 1219 г., заедно с части от Естония.
През 1346 г. датчаните продали града на Тевтонския орден. Според историческите данни, по това време 8-те хиляди жители на средновековния Талин се радвали на много богатства заради доброто разположение на града и добрата му защитна крепостна стена с около 70 защитни кули.
И оттогава до миналия век Талин преминавал във властта на различните си съседи. Ту го управлявали руснаци, ту шведи, ту датчани.
Столица на свободна Естония станал града едва през 20 век, след войната между Германия и Русия.
След окупацията на Съветска Русия през 1944 г. Талин станал столица на Съветска Естония. И отново на свободна Естония след получаване на независимост на от Съветска Русия.
Естествено, първо поведох дружките си към старата част на града. Някога самостоятелен град, днес само квартал на Талин, тя е изградена на древния хълм Тоомпеа. Името на хълма дошло от немското име Domberg, което означава Катедрален хълм). А причина за това била изградената там Катедрала.
Хълмът е с около 20-30 метра по-висок от останалите сгради в столицата. Макар и площта му да не е много голяма, някога на хълма имало дървена крепост, построена от предполагаемите първи заселници по онези земи. След векове крепостта се превърнала в замък. А днес на хълма се намират 2 катедрали, сградата на естонския парламент и Естонската академия на науките.
И за да е истински интересно, местна легенда си имат жителите. Че хълмът е изграден от Линда – съпруга на митичния герой Калев. Така непрежалим й бил починалия й възлюблен съпруг, че след смъртта му изградила тя гроб от варовикови скали. Построила го камък по камък, със собствените си ръце носела камъните на гроба на мъжа си. И този гроб-паметник на любовта по-късно се превърнал в хълма Тоомпеа.
И се оказахме ние пред древните стени на замъка. И няма как без нова леенда да се разминем.
А тя гласи, че във времето на „Битка при Линданисе“ през 1219 г. пада от небето в решителен момент от битката първото датско знаме. И замъкът е превзет от датски кръстоносци, водени от Валдемар II. И устроил той първия замък на това място. И го нарекъл „Замък на датчаните“. А на естонски това наименования звучи като „Taanilinnus“. И от него по-късно произлязло и останалото до съвремието ни име на града, Талин.
Интересна съдба имал замъкът.
През 1227 г. превзет бил от Ордена на мечоносците, които започват престрояването му.
Само десет години по-късно датчаните си го върнали. Но пък го продали на Тевтонския орден през 1346 г. И собственост именно на този орден останал замъкът до края на Средновековието. И тъй като тевтонският орден бил орден на силно религиозни кръстоносци, преустроили те замъка на укрепен манастир. Добавили към първоначалните му постройки параклис и обща спалня за рицарите. Издигнали и катедрала „Св. Мария“ (St. Mary’s Cathedral)
При промени, свързани с Ливонската война през XVI век, кръстоносните ордени, доминирали дотогава днешните Прибалтийски републики, били разпуснати. И регионът бил оспорван вече между Швеция, Полша и Русия. Победител в спора до 1561 г. била Швеция. И заедно със Северна Естония, получила и замъка. И го преобразували шведите от крепост на кръстоносци в церемониален и административен център на политическата си власт в Естония. Функция, която на практика замъкът има и до днес.
И до днес останали старите цветни сгради, радващи туристическите души.
По време на царска Русия, по заповед на цар Петър I, югоизточно от замъка бил устроен и дворцов парк. Днес паркът се именова Kadriorg и е най-забележителният градски парк в Естония. На територия от около 70 хектара днес могат да се видят елементи на парков дизайн от 18, 19 и 20 век.
Паркът е изключително популярно място за разходка на жителите и гостите на града. А по крайбрежната му алея може да се стигне и до президентския дворец.
В парка има редица музеи, включително KUMU (Естонският художествен музей), Художественият музей Kadriorg и Музеят Mikkeli, както и паметници на такива културни дейци като скулптора Амандус Адамсон, автора F. R. Kreutzwald и художника Jaan Koort.
В музей е превърната и част от крепостната стена, заедно с артилерийската кула Kiek in de Kök. Интересен е произходът на наименованието й. В буквален превод от немски то означава „погледнете в кухнята“. А го придобила заради възможността на обитателите на кулите да надникват в кухните на близките къщи.
Кулата е висока 38 м. А стенита й са с дебелина 4 м.
Днес Старият Талин, заселен до скоро основно от германци и руснаци, е обявен за част от Световното културно наследство на Юнеско. И до днес той стои почти непокътнат, въпреки бомбардировките на града през Втората световна война.
Над сградите в стария град се извисява кулата на бившата средновековна църква „Свети Николай“. Построена през XIII век в чест на свети Николай, патрон на рибарите и моряците, днес в нея е разположена част от Естонския музей на изобразителното изкуство, в която е представено най-вече еклесиастично изкуство от Средновековието насам. В недалечното минало църквата била ползвана и като концертна зала.
И нямаше как да не отметнем тази хубавина с по една бира. И седнахме. И ни изпрати поздрав добрата ни пътешественическа съдба. Във формата на най-симпатичния севритьор. Студент. И българин. Е, няма такова удоволствие да седнем на заведение в Талин и да поръчаме на български. Както се казва, веднага ни разбра момчето.
