Хвърлих поглед назад към стария град.
Внушителна е сградата и на Националната библиотека на Естония.
Създадена като парламентарна библиотека на 21 декември 1918 г., до днес тя е основен център за информация за естонския парламент и много други конституционни институции.
Имат си специален Закон за Националната библиотека естонци. И съгласно него, библиотеката е пазител на естонската национална памет и наследство и действа като център за съхранение на естонската литература и национална библиография.
Из-зад дърветата на парк, близо до крепостната стена, се извисяваха кубетата на православната Катедрала „Свети Александър Невски“. Катедрален храм на Талинската епархия на Естонската православна църква. Построена през 1900 година по проект на Михаил Преображенски и посветена на новгородския княз и православен светец Александър Невски.
В центъра на града е построен и Площадът на свободата.
В единия му край е издигнат Паметникът на победата в Освободителната война.
Започнали талинци през 30-тте години на 20 век изграждането на паметник в чест на загиналите по време на Естонската освободителна война от 1918-1920 година. Довършването му, обаче, било осуетено от присъединяването на страната към СССР. И проектът бил подновен след последното възстановяване на независимостта на Естония, този път от Съветска Русия. И бил открит паметникът през 2009 година.
А представлява правоъгълен монолитен стълб с височина 23,5 м., облицован със стъклени плочи, върху който е поставен модел на Кръста на свободата – военно отличие, използвано по време на Освободителната война.
А оттук до Хелзинки са някакви си 80 км. И ежедневно пътуват натам фериботи. И Санкт Петербург не е така далечен. Все пак, в един залив са построени трите града.
И изобщо, погледът върху географската карта обяснява динамичната история на естонската столица. Твърде близо е до някогашните Велики.
