Еко-археологическия парк Ксарет ( Xcaret park) в Мексико

Починахме ние добре в Плая дел Кармен. И се отправихме на първата си екскурзия извън курорта.

Паркът Ксарет ( Xcaret park). Избрахме го на принципа на най-близкото място. И се оказа паркът  само на 5 км от градчето. А 75 км го деляха от другия голям курорт,  Канкун.

„Свещен природен рай“. Така бях чела, че наричали Ксарет. Е, в рая все още не съм попадала. Но паркът Ксарет беше твърде близо до представите ми за него. Бистра синя вода и прекрасни дооформени лагуни в естествения  залив.

Оказа се Ксарет частна собственост.

И започнало всичко през 1984 година. Закупил тогава собственикът му,  архитектът Мигел Кинтана Пали, 12 декара земя в района. Искал къща да си построи. И започнал да копае той. И  се натъкнал на сладководни басейни под земята и подземни реки. И прозрял архитектът ползите от развитието на туристически обект. И рязко се отказал от идеята дом да твори.

Обединил капитала си  с още няколко мексикански предприемачи – Оскар, Маркос и Карлос Констандсе. И завършили заедно през декември 1990 година еко-археологическия парк Ксарет. И, макар да събират и до днес добър паричен вход, предоставили на туристите свободен  достъп до природните чудеса на региона. Нарекли го на близкия археологически обект. И заема понастоящем паркът вече 81 хектара.

Една от първите атракции, на които се посветихме, беше разходка с лодка. В случая, пейки, сковани върху сал. И ни понесе лодката-сал по лазурната вода на малката рекичка.

За любителите на самостоятелното плуване и плиткото гмуркане, предвидили бяха домакините нови красоти.

А някога, във времената на цивилизацията на маите, мястото на днешния парк било важно пристанище и търговски център. И стоят все още археологически останки от онези времена.

Възстановено било напълно и игрището на онази древна мезоамериканска игра с топка. Такива игрища по-късно видях в селищата на древните мая в Гватемала. И там ни обясниха местните екскурзоводи, че ритуална била тази игра. В чест на Боговете и по време на големи празници се състезавали два отбора. По наклонените игрища тичали. И ръководели топката единствено с торса си. Забранени били удари с ръце, или крака.

Ксарет било кръстено и селището на маите, изградено тук. И възстановка на бита им спретнали добрите домакини. Сламени били колибите им. И хамаци наместо легла използвали за нощния си сън.

Част от занаятите на предците ни демонстрираха съвременниците им. И съвсем съвременна църква. От времената на испанското нашествие.

И като всяко селище на хора, неминуемо и място за вечния покой на жителите му било изградено покрай него. И доколкото значително по-каменни били паметниците от къщите на живите, останали до днес с цялата си шарена подредба.

Аз пък открих фотографии на съвременни манекени. Изобразяващи образите на предците си.

Освен историята на човеците, обитавали тези земи, паркът предоставя днес срещи с много  местни птици и животни.

И нямаха огради те. И можеха да си летят свободно розовите фламинго и шарените папагали. И въпреки това, стояха си  на определените им места. И бързо се разбули мистиката. Като всички опитомени животни, седяли те близо до хранилките. И така радваха очите и снимките на туристите.

Делфините, пък, и огромните морски костенурки, още по-лесно ограничили в малките езера.

А че пеперудите кълват на лимони, не се бях и сещала. Но именно чрез тях ги бяха привлекли домакините.

Разгледахме ние всички природни чудеса, па се отправихме към началото на парка. При сламената конюшня. Изкарани бяха вече конете. И знойни мексиканки показваха ездитните си умения на щастливата публика.

И мексиканец яхнал бе коня си. И той зрелище разиграваше пред голямата църква.

Имахме вече време и в музея да заходим.

И съвсем по ранен залез се отправихме към кулминацията на вечерта. А пътят ни показваха множеството предрешени в оскъдните одежди на древните си  мексиканци.

И влязохме в Gran Tlachco. Съвременен театър с капацитет 6000 души, строен във формата на древно игрище на ритуалната игра с топка на мая. Само дето не играта разиграваха съвременните артисти. А представяха „срещата на двата свята – на маите и на испанците“ като разиграваха мексикански народни танци и традиции.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език